Определение № 342 от 14.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2138/2015 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 2035/16.01.2015 г. на В. И. В. от [населено място], чрез процесуален представител адв. Мария Г., за отмяна на влязло в сила решение № 4689, постановено на 02.12.2014 г. по гр. д. № 9601/2013 г. на Районен съд - Пловдив. В молбата за отмяна се сочи отменително основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Молителят представя писмени доказателства, които счита за относими към посоченото основание за отмяна. В срока по чл.306, ал.3 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – ОУ „Д. Т.” – [населено място], чрез упълномощения адвокат Т. Ф., в който се излагат доводи за неоснователност на подадената молба за отмяна. Върховният касационен съд, ІІІ гр. отд. при данните по делото намира следното: Разглеждането на молбата за отмяна следва да се допусне. Молбата е подадена в срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, считано от момента, в който – според молителят му е станало известно новото обстоятелство. Към молбата са приложени с твърдение, че са нови по смисъла на чл.303, т.1 ГПК писмени доказателства, като преценката дали са новооткрити, могъл ли е молителят да се снабди своевременно с тях и от значение ли са за спора, следва да се направи в производството по разглеждане на молбата. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отд.