Решение № 8 от 26.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 115/2010 г.

Решение № 8 от 26.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 115/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Ц. М. и М. П. М. от [населено място], приподписана от адв. С. Г. срещу решение № 563/26.10.2009 г., постановено по гр. д. № 307/2009 г. на Плевенски окръжен съд, с което съдът е потвърдил основното и допълнително решение, постановено от Плевенския районен съд по гр. д. № 2146/2007 г., с което са отхвърлени предявените от М. Ц. М. и М. П. М. против С. Д. Г., Д. И. Р. и П. И. К. искове за прогласяване на нищожност на договор за доброволна делба от 18.05.1993 г., утвърден от съда със спогодба по гр. д. № 1493/1993 г. на Пл. РС поради невъзможен предмет и неучастие на съсобственици в делбата, както и предявеният от М. Ц. М. и М. П. М. против С. Д. Г., С. М. Р., Й. С. Р. иск за прогласяване нищожност на договор за продажба отразен в НА № 57, том I, per. № 532, д. № 25/2001 г. на нотариус К. М. и е отхвърлил като неоснователна молбата на М. Ц. М. за допълване на основното решение по делото - № 155/25.11.2008 г. С определение № 910/11.08.2010 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, в която е оставено в сила първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от М. Ц. М. и М. П. М. против С. Д. Г., Д. И. Р. и П. И. К. искове за прогласяване на нищожност на договор за доброволна делба от 18.05.1993 г., утвърден от съда със спогодба по гр. д. № 1493/1993 г. на Пл. РС поради неучастие на всички съсобственици в делбата, по правния въпрос относно субективните предели на силата на присъдено нещо на влезли в сила решения относно спорния имот. Прието е, че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с представеното по делото решение № 1051/24.10.2008 г. по гр. д. № 4376/2007 г. на ВКС, II г. о., постановено при условията на чл. 218а ГПК (отм.), поради което касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В касационната жалба, се правят оплаквания за неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалния закон и необоснованост / касационни основания за отмяна по чл. 281, т. З ГПК./ Иска се въззивното решение да бъде отменено. Ответниците по касация С. Д. Г., Д. И. Р. и П. И. К., С. М. Р., Й. С. Р. не вземат становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о., приема следното: По поставения правен въпрос: С решение № 1051 от 24.10.2008 г. съдът е приел, че за да е преклудиран при усл. на чл. 220 ГПК (отм.) спорът между страните по относно техните права, е необходимо да има пълно тъждество по отношение на предмета и страните по делото приключило с влязло в сила решение и воденото последващо такова, в което се прави възражение по чл. 220 ГПК (отм.). При усл. на чл. 291, ал. 1, т. 1 ГПК настоящият състав намира това становище за правилно и го споделя. За да отхвърли предявеният иск за нищожност на доброволната делба от 18.05.1993 г., утвърден от съда като спогодба по гр. д. № 1493/1993 г. на Плевенския районен съд поради неучастие на всички съсобственици в делбата, въззивният съд е приел, че въпросите относно действителността на доброволната делба - спогодба и собствеността върху първия жилищен етаж и сутерена на процесната жилищна сграда, находяща се в дворно място съставляващо УПИIX-494, кв. 537 по плана на [населено място], [улица] са решени с влезли в сила решения, съответно по гр. д. № 957/1998 г. на Пл. РС и решение 1243/2003 г. на Пл. РС, които обвързват ищците . По първото дело с влязло в сила решение е отхвърлен предявеният от П. Д. Г. и П. И. Г. и двамата от [населено място] инцидентен установителен иск против С. Д. Г., Д. И. Г. и П. И. Г. и трите от [населено място] за прогласяване нищожността на договор за доброволна делба от 18.05.1993 г., утвърден като спогодба по гр. д. № 1493/1993 г. поради невъзможен предмет и неучастие на съсобственици в делбата. Със решението по второто дело е признато за установено по отношение на М. и М. М. и П. И. Г., че не са собственици на 100 кв. м. от дворното място и от първия етаж на процесната сграда, находящи се в [населено място], ул. "Б." № 28. С оглед на това и доколкото М. не се легитимират с нотариален акт, с който да им е учредено право на пристрояване на сутеренния и първия етаж, според съда същите не се легитимират и като съсобственици на първия и сутеренния етаж на жилищната сграда към датата на извършване на доброволната делба. Тези изводи на въззивният съд са неправилни и не могат да бъдат споделени. Преди същите да бъдат коментирани следва да се посочи, че въззивният съд в нарушение на процесуалните правила за пръв път пред въззивната инстанция служебно е конституирал като съищец съпругата на първоначалния ищец М. М. като е приел, че по предявените от М. искове двамата са необходими другари, доколкото са съпрузи и придобитите от тях права на собственост в процесната сграда са в режим на СИО. Това становище е погрешно. На посоченото основание двамата съпрузи биха имали качеството на необходими другари най- общо казано при защита на имущества, представляващи семейна имуществена общност / напр. при предявен иск за собственост на имущество придобито в СИО или искове за нищожност и или разваляне на договори в резултат, на които са придобити имущества в СИО/ . При предявените искове за нищожност на доброволната делба спогодба и за нищожност на извършената в последствие покупко - продажба на първия етаж от процесната жилищна сграда сключен между С. Г. и С. Р. двамата нямат качеството на такива. Като е приел обратното и е конституирал М. М. като съищец по делото съдът е допуснал процесуално нарушение . Решението постановено по отношение на М. М. е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по отношение на нея - прекратено. С оглед на изложеното в контекста на поставения правен въпрос съдът ще се занимае с правилността на постановеното решение само по отношение на първоначалния ищец М. М.. Предвид отговора на поставения правен въпрос и съгл. чл. 221 ГПК (отм.) решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание . С оглед разп. на чл. 220 ГПК субективните предели на силата на пресъдено нещо се разпростира и по отношение наследниците на страните и техните правоприемници. В случая решението по гр. д. № 957/1998 г. на Плевенския районен съд в частта, в която е отхвърлен иска за нищожност на доброволната делба поради неучастие на съсобственик в нея воден от П. и П. Г. същият не е страна по това дело нито се явява наследник или правоприемник на някоя от страните по него. Другото решение, на което въззивният съд се позовава - по гр. д. № 1243/2003 г. на Пл. РС има друг предмет на спора поради което хипотезата на чл. 224 ГПК (отм.) отново не е налице. Отделен остава въпроса, че наличието на сила на пресъдено нещо по отношение на един правен спор обуславя недопустимост на неговото пререшаване, а не неоснователност на иска, с което това се цели. Неправилни са изводите на въззивният съд, и във връзка с тълкуване волята на П. Г. в представения по делото нотариален акт № 97, том I, дело № 199/1969 г. с който последният е дарил М. М. и дъщеря си М. М. 1/3 ид. част от дворното място както и право на надстройка на втори етаж върху 126 кв. м. по одобрен архитектурен план . Видно от текста на нотариалния акт, макар и непрецизен, страните са се съгласили в двугодишен срок М. да извършат пристройка към съществуващата сграда, съответно на мазетата /или сутеренния етаж/, както и на съществуващия първи етаж и надстройка на втори етаж, който да бъде от 126 кв. м. В самия нотариален акт обаче страните са постигнали съгласие след това пристрояване и надстрояване М. да станат собственици на едно от пристроените мазета и на надстроения втори етаж. С оглед на това не може да се приеме, че същите са имали права в пристроения първи етаж. Що се отнася до сутеренния етаж, /мазетата/ видно от делбата спогодба и скицата към нея, предмет на същата не е било едно от помещенията, обозначено на скицата като мазе за М. П., което остава като прилежащо и обслужващо техния втори етаж. При това положение дори и този сутеренен етаж/ останалите мазета/ да е бил преустроени като жилище, това преустройство е засягало собствеността на П. и П. Г. и в резултат на това преустройство не е възникнала съсобственост със М. и М. М. доколкото тяхното мазе не е засегнато. С оглед на това искът на М. М. за недействителност на доброволната делба спогодба поради неучастието в нея на съсобственик макар и по други съображения, различни от тези на въззивния съд, е неоснователен. Съобразно изложеното в тази част решението следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.