Определение № 4162 от 18.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 5214/2023 г.

Производство е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба подадена от Б. Т. Д. и Р. Т. З. срещу определение № 1176 от 02.05.2023г. постановено по ч.гр.д. № 84/2023г. на Софийски апелативен съд, с което е отхвърлена молбата му за допълване на постановеното определение № 189 от 23.01.2023г. по посоченото дело в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят моли за отмяна на определението. Твърди, че плащането на разноските е установено чрез извлечение от банковата сметка на адвоката, както и че съдът погрешно е посочил, че липсва заверка „вярно с оригинала“ на представените извлечения за получаване на сумата, тъй като такава заверка е направена. Счита за неправилни изводите, че липсва доказателство за договорения размер на възнаграждението – в платежните документи са описани конкретните процесуални действия, номера на делото и обстоятелството, че сумата представлява адвокатско възнаграждение. Ответникът по частната жалба „Янков естейтс“ ЕООД, ЕИК 204118126, я намира за неоснователна. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По основателността й Върховният Касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, установи следното: Производството по ч.гр.д. № 84/2023г. на Софийски апелативен съд е по чл. 274, ал.1, т.1 ГПК и е приключило с определение № 189 от 23.01.2023г., с което е потвърдено определение на Софийски градски съд от 20.10.2022г. по гр.д. № 15339/2021г. в частта за обявяване некомпетентността на българския съд на основание чл. 15 от Регламент № 650/2012г. да разгледа предявените искове по чл. 42, б. „б“ ЗН от „Янков естейстс“ ЕООД срещу Б. Д. и Р. З.. С определението на Софийски апелативен съд разноски не са присъдени. С определение № 2649 от 20.09.2023г. по ч.гр.д. № 2140/2023г. на Върховния касационен съд, І г.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното определение. Подадени са молби по чл.248 ГПК от Р. З. и от Б. Д. за присъждане на направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в производството по частната жалба пред Софийски апелативен съд в размер на по 400лв. С обжалваното определение № 1176 от 02.05.2023г. апелативният съд е оставил без уважение молбите. Посочил е, че отговорите на частната жалба са подадени от пълномощника адв. Е. К. и са придружени с извлечения от банковата сметка на адвоката, удостоверяващи плащане в размер на 400лв. от всеки от ответниците. По-нататък съдът е посочил, че адв. К. е упълномощен от молителите да ги представлява в първоинстанционното производство до приключването му във всички инстанции и е уговорено адвокатско възнаграждение 5 934лв. По ч.гр.д. № 84/2023г. не е представен договор за адвокатска услуга между страните. Също така съдът е приел, че представеното извлечение от банкова сметка не съставлява документ, изходящ от страната и удостоверяващ, че плащането е извършено от нея. Този документ е представен с електронен подпис и не е заверен „вярно с оригинала“, поради което не може да се приеме, че представеният документ съответства на изходящия от банката такъв. С оглед на това при липса на писмен договор между страната и адвоката за договаряне на възнаграждението и при липса на официално удостоверяване на извлечението от банката, молбата е оставена без уважение. При горните обстоятелства настоящият състав приема следното: Няма спор, че предвид изхода на частното производство пред Софийски апелативен съд ответниците по тази частна жалба Б. Д. и Р. З. имат право на разноски. С подадените отговори на частната жалба, които са с дата 29.12.2022г., всеки от ответниците е поискал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. и е посочил, че представя списък на разноските и извлечение от банковата сметка на адвоката за получаване на сумата. В списъка по чл. 80 ГПК са посочени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. за всеки от ответниците. С молби от 04.01.2023г. от името на Б. Д. и на Р. З. по електронен път са представени извлечения от банковата сметка на адвокат Е. К. за получено плащане на 400лв. от всеки от тях с дата 03.01.2023г. с посочено основание: адвокатско възнаграждение за отговор на частна жалба по гр.д. № 1533/20121г. на СГС. Представени са допълнително от адвокат К. заверени от него с „вярно с оригинала“ копия на платежните нареждания. При тези обстоятелства молбите по чл. 248 ГПК се явяват основателни и въззивният съд неправилно не ги е уважил. Своевременно е поискано присъждане на разноски и са представени списъци по чл. 80 ГПК. След извършване на плащанията по банков път са представени и банкови извлечения за доказване на плащането. Вярно е, че изричен писмен договор за уговаряне на адвокатското възнаграждение не е представен, но приложените платежни нареждания установяват както основанието, така и страните по договора, така че сключването на договора е доказано. В този смисъл са и разясненията в Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК, т.1. Несъстоятелни са развитите от Софийски апелативен съд съображения за липса на заверка на банковите извлечения. От една страна, в случая отговорът на частната жалба и придружаващите го документи са извършени в електронна форма и са подписани с квалифициран електронен подпис/КЕП/ от адвоката, което е достатъчно за валидността на извършените изявления съгласно чл. 102е и 102ж ГПК. Освен това, в случая допълнително са представени и заверени със саморъчен подпис на адвоката копия от преводните нареждания. Поради изложеното, обжалваното определение следва да се отмени и да се допълни определението на въззивния съд в частта за разноските като бъдат присъдени направените от двамата жалбоподатели разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 400лв. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.