Определение № 313 от 23.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4126/2021 г.

Производството е по чл. 248, ал.1 ГПК. Постъпила е молба от Д. П. Ц. чрез процесуалния му представител адв. П. Н. с искане да бъде допълнено определение № 433 от 26.05.2022 г. по настоящото гражданско дело в частта му за разноските. В молбата се сочи, че когато делото е прекратено преди провеждане на открито съдебно заседание, ответникът може да претендира заплащането и да представи доказателства за направените от него разноски в срока и по реда на чл. 248 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Искането е неоснователно. С определение № 433 от 26.05.2022 г. постановено по гр. д. № 4126/2021 г. по описа на ВКС, IIІ г. о., по подадената от Министерство на отбраната на РБ касационна жалба не е допуснато касационното обжалване на въззивно решение № 858/10.05.2021 г. по възз. гр. д. № 477/2021 г. на Окръжен съд – Варна. В полза на ответника по касационната жалба, който е и молител в настоящото производство, не са присъждани разноски за касационната инстанция, тъй като в подадения отговор липсва направено искане. Такова искане не е направено и до постановяването на определението по чл. 288 ГПК, нито в този срок са представени доказателства за реално направени разноски от страната. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. С постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение, чието допълване се иска, делото приключва в настоящата инстанция и съдът се произнася и по въпроса за направените от страните разноски, ако искания за присъждането им са били изрично и своевременно заявени. В случая молителят не е направил искане за разноски в депозирания писмен отговор по чл. 287, ал.1 ГПК по подадената касационна жалба, нито до постановяване на определението по чл. 288 ГПК, с което делото е приключило. Поради това и в същото съдът не се е произнесъл по този въпрос, тъй като не може да се произнася по невъведено от страната искане. Молителят е представил списък по чл. 80 ГПК и договор за правна помощ едва с молбата за допълване на определението по чл. 288 ГПК. Същите обаче са несвоевременно заявени и представени и не могат да бъдат съобразявани, щом липсва надлежно сезиране от молителя до приключването на делото пред касационната инстанция. С оглед изложеното молбата следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение