Решение № 1795 от 18.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4074/2014 г.

Решение № 1795 от 18.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4074/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Васил Андонов Къчев, от гр. Сливен, подадена чрез адв. Стоян Евтимов против Решение № 168/5.02.2014 г., постановено по адм. д. № 2325/2012 г. по описа на Административен съд-Бургас. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата против ревизионен акт (РА) № 201200864/10.08.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас, частично потвърден с Решение № 378/24.10.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - Бургас (сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Дирекция ОДОП)). В касационната жалба касаторът излага оплаквания за неправилност, необоснованост на атакуваното решение, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции. Ответникът - Директора на Дирекция "ОДОП"- Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване разпоредбите на чл. 218 АПК и чл. 220 от АПК, намира, че жалбата е допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на ревизираното лице са установени допълнително за внасяне задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 2 759,40 лева и лихва в размер на 2 652,74 лева; данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 3 186,88 лева и лихва 2 282,78 лева; данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 7 563,75 лева и лихва в размер на 3 777,60 лева и данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 10 122,29 лева и лихва 3 560,69 лева. С обжалваното съдебно решение административният съд е приел, че са били налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, даващи основание за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Възприел е принципно фактическите и правни констатации и изводи на приходните органи. Съдът е счел, че събраните доказателства в хода на ревизионното производство и на съдебното производство не са достатъчни, за да оборят презумптивната вярност на фактическите констатации по ревизионния акт, уредена в разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Административният съд е описал подробно фактическата обстановка по спора, събраните по време на ревизията доказателства, констатациите на органа по приходите и основанието и вида на установените задължения, след което е пристъпил към разглеждане на възраженията на жалбоподателя. В тази насока са приети за неоснователни оплакванията за допуснато съществено процесуално нарушение от органа по приходите. Административният съд е разгледал подробно и направените оплаквания за неправилност на издадения РА и за процесуалната му незаконосъобразност. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на съда за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в ревизионното производство, поради което не намира за нужно да пресъздава отново същите. При извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК било установено, че за ревизираните периоди са налице обстоятелства попадащи в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК- налице са данни за укрити приходи или доходи на ревизираното лице и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. По време на ревизията е установено, че през 2005 г., 2006 г., 2007 г., 2008 г. разходите на касатора, имущественото и финансовото му състояние значително надвишават законно придобитите доходи. Наред с това органите по приходите са приели, че имущественото състояние на РЛ не съответства на декларираните и получени от него доходи. При извършената съпоставка между изразходваните и получени от РЛ парични средства е установено, че за 2005 г., 2006 г., 2007 г., 2008 г. разходите извършени от Васил Къчев, превишават получените от него средства. Тази съпоставка е извършена въз основа на декларираните от РЛ данни по ГДД и събраните при ревизията доказателства. На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК за преминаване към особения ред за облагане ревизираното лице е уведомено с уведомление изх. № 94-00-4129#1/28.03.2012 г. С последното лицето е уведомено за предприетото облагане по аналог, по реда и начина, предвиден в ДОПК, не е накърнена възможността му за защита и процесуалните му права да дава обяснения, да сочи доказателства, да се запознава със събраните такива. Доколкото изводите на приходните органи относно наличието на основания по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, се потвърждават от събраните доказателства, то правилно съдът е отчел действието на оборимата презумпция за вярност на фактическите констатации в РА по чл. 124, ал. 2 от ДОПК и оттам правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса като е възложено в тежест на РЛ да обори тези констатации. С обжалваният ревизионен акт по реда на чл. 122 от ДОПК са определени допълнително за внасяне задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и 2006 г., по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. и са установени допълнителни задължения за лихви. За 2005 г., 2006 г., 2007 г. и 2008 г. са определени данъчни основи в размера на констатираните при извършената съпоставка между доходите и разходите на ревизирания субект, за които е прието че представляват доход с недоказан произход. Така постановеното решение е правилно. Касационният съд намира за законосъобразни и обосновани изводите на съда относно законосъобразността на действията на приходните органи при провеждане на ревизията и във връзка с наличието на предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Настоящият касационен състав намира, че с оглед на събраните доказателства в ревизионното и съдебното производство делото е било изяснено от фактическа страна като не е оборена презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК относно верността на фактическите установявания в РА. При тези обстоятелства, не може да се приеме че, фактическите констатации на приходните органи са оборени при условията на пълно доказване. Липсата на несъмнени данни за произхода на средствата за разходи на лицето, вкл. за получен заем от Антон Петров в размер на 50 000 лева, получени заеми от Вера Рангелова в размер на 52 000 лева, получени и предоставени парични средства в брой от Васил Къчев, в качеството му на собственик на ЕТ "Кичос-Васил Къчев" за периода 1999 г. -2004 г., парични средства предоставяни от Антон Петров за погасяване на лизингови вноски за лек автомобил, предпоставя необходимостта да се прибегне до особения ред за извършване на данъчна ревизия, предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК, който е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на съответния материален данъчен закон. По съществото на спора, от значение е дали физическото лице Васил Петров е имал за ревизирания период приходи в същия или по-голям размер от направените разходи. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест като е посочил, че в тежест на ревизираното лице е да установи, при условията на пълно доказване, че е получило такива приходи (вкл. твърдените заемни и предоставени средства в посочения от него размер), че е имало имуществена и/или финансова възможност да разполага със суми в размерите, съответстващи на направените разходи. Освен общият принцип в процеса за тежестта за установяване на положителни факти, ползващи страната, която твърди настъпването им, се съобразява, при наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК относно верността на фактическите констатации в РА. Неоснователно е възражението на касатора относно началното салдо за периода, прието в размер на 1000 лева от приходните органи. От ревизираното лице са правени твърдения, че е разполагало със средства в размер на 30 734 лева, но за доказване на тези средства не са сочени никакви писмени доказателства, освен справка /Приложение № 1 - л. 129 от преписката/, която не доказва по безспорен начин наличието на паричните средства. Както се посочи по-горе, в доказателствена тежест на РЛ е да установи ползващите го факти и обстоятелства, вкл. и относно размера на началното салдо за периода, различен от констатирания от приходните органи. Правилно не е кредитирано заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, предвид липсата на представени доказателства за получаване от страна на физическото лице на декларираните доходи, съставляващи печалба на едноличния търговец. Относно твърденията за изтекла погасителна давност. Законосъобразно съдът е приел, че погасителна давност за установените задължения за 2005 г. не е била изтекла към момента на започване и възлагане на ревизията, а впоследствие изтичането й е прекъснато с издаване на акта за установяване на публичното вземане и спряно - по силата на обжалването му. Давността за задължението за данъци на ФЛ за 2005 г. е започнала да тече на 1.01.2007 г. като година, следваща годината, през която е следвало да се платят задълженията за 2005 г. Погасителната давност изтича на 31.12.2011 г., но към този момент е прекъсната по силата на издаването на ЗВР № 1100947/17.06.2011 г. При действието на тази заповед е издаден РА № 021100947/6.12.2011 г., отменен с решение на горестоящия данъчен директор от 5.03.2012 г., с което преписката е върната за издаване на нов ревизионен акт. С последвалата заповед ЗВР от 8.03.2012 г. не се поставя началото на ново ревизионно производство. Законосъобразно е прието от съда, че при отмяна на РА и връщане за издаване на нов РА по административен ред, не започва нова ревизия, макар и да се издава нова ЗВР, а се възстановява висящността на вече образуваното ревизионно производство /в случая по силата на ЗВР от 17.06.2011 г./, в който смисъл е и константната практика на ВАС. Съдът обосновано е приел, и че сумите по договори за заем от две физически лица не следва да се включват в приходната част на баланса на паричния поток на ревизираното лице. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на изводите на съда досежно непризнаване на получените парични средства от заеми предоставени от Вера Рангелова. Съдът обосновано и законосъобразно е приел, че от събраните доказателства не се установява, че въпросните средства са били реално предадени на ревизираното лице. Аналогично е тълкуването на представените доказателства във връзка със заема предоставен от Антон Петров, не се установява реалността на предаването, не е налице и реално връщане на сумата в пълен размер. Представени са три разписки на обща стойност 17 000 лева, погасяващи частично задължението за връщане на заемната сума. Задължението за връщане е регламентирано в договора подписан на 11.02.2008 г. като е уговорено, същото да се осъществява разсрочено в срок до 6 години. Оставащите три суми за плащане е следвало да бъдат върнати до дати съответно до 30.12.2011 г., до 30.12.2012 г. и до 30.12.2013 г. Както по-горе беше описано, не са представени документи удостоверяващи връщане на средствата предоставени в заем, както и към този момент, не са налице и доказателства за иницииране изпълнително производство срещу ревизираното лицето от страна на заемодателя, поради неизпълнение по сключен договор. Настоящият състав споделя мнението на първоинстанционния съд, че представените доказателства не установяват по безспорен начин, че сумата по заема е получена реално. Предвид всичко изложено, правилно съда не е признал предоставения заем от Антон Петров. Налице е и твърдение на ревизираното лице за неразходване на лични средства предвид получени такива от Антон Петров за заплащане на вноски по лизингов договор, за доказване, на които последният е ангажиран като свидетел в първоинстанционното производство. Съдът правилно сочи, че не са налице писмени доказателства, в това число разписки, квитанции и други доказващи реалното предоставяне на средства предназначени за изплащане на лизингови вноски по договор от 15.11.2004 г. Правилно съдът не е кредитирал свидетелските показания на лицето Антон Петров, като се е позовал на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК субсидиарно приложим по реда на парф. 2 от ДР на ДОПК. Чрез разпита ревизираното лице цели да установи предаването на средства предназначени за изплащане на лизингови вноски по горепосочения договор за лизинг с лизингова цена в общ размер на 25 174,58 евро. Предвид характера на договора и сумата дължима по него, реалността на действията по изпълнение на договора не може да бъде доказана с гласни доказателства поради законовото предписание, че не се допускат свидетелски показания за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5 000 лева. Поради гореизложеното съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Разноски: С оглед изхода на спора разноски не се дължат. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение