Определение № 86 от 07.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1093/2014 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Н. С. А. от [населено място] е по искал отмяна на влязлото в сила решение от 07.08.2013 год. по в.гр.дело № 15457/2011 год. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІ-д въззивен състав, с което е потвърдено решението от 23.08.2011 год. по гр.дело № 42744/2008 год. на Софийския районен съд, 41-ви състав в частта, с която по исковете по чл.415, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, и чл.86 ЗЗД е признато за установено, че молителят дължи на [фирма] сумата 4 163,46 лева, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за имот в [населено място], ж.к.”М.-І”, [жилищен адрес] за периода от м.04.2005 год. до м.03.2008 год., както и сумата 559,95 лева лихва за забава върху главницата за периода от 01.07.2005 год.н до 27.05.2008 год. Молителят твърди, че не е бил редовно призован за съдебното заседание на 30.01.2013 год. по в.гр.дело № 15457/2011 год. на Софийския градски съд, в което е бил даден ход на делото по същество и след което е постановено атакуваното по реда на чл.303, ал.1, т.5 ГПК влязло в сила въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че молбата за отмяна отговаря на изискванията за допускане до разглеждане – същата е подадена на 11.10.2013 год. от заинтересувана страна по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК, в срока по чл.305, ал.1, т.5 ГПК и е осъществена процедурата по чл.306 ГПК. По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.