Определение № 3799 от 06.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3230/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Сдружение за осъществяване на дейност в обществена полза „Български чирлидинг съюз“ с ЕИК 177212067, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от председателя на Управителния съвет М. Д. К., чрез представител по пълномощие – адв. М. Добрев от Адвокатска колегия – Силистра против Определение № 3956/30.01.2026 год., постановено по административно дело № 13345/2025 год. по описа на Административен съд – София-град. Заявено е твърдение, че оспореното определение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и на относимите процесуалноправни норми, при допуснати съществени процесуални нарушения, като е и необосновано. В подкрепа на това твърдение е оспорен извода на първоинстанционния административен съд, съгласно които, оспорената от сдружението заповед не засяга пряко правата и законните интереси на Сдружение „Български чирлидинг съюз“. Във връзка с тези твърдения, от страна на сдружението са оспорени и двата аргумента на съда, формирали решаващия извод за недопустимост на оспорването. По отношение на първия аргумент на съда – обстоятелството, че производството по чл. 22 от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС) се развива само между заявителя и министъра на младежта и спорта и доколкото оспорващия не е заявител, а трето лице, то същото не се явява заинтересована страна в административното производство, респ. в съдебното производство, от страна на оспорващия се твърди, че по делото е налично Заявление с вх. № 09-00-1708/10 от 28.03.2025 год., подадено от Сдружение „Български чирлидинг съюз“ до министъра на младежта и спорта. Твърди се, че в цитираното заявление изрично е посочено, че същото се подава в условията на евентуалност: „… ако въпреки изложеното приемете, че съществуват „мажоретен спорт“ и „батон туърлинг“ като отделни спортове, а не като дисциплини към спорта „чирлидинг“, да приемете настоящото като заявление за издаване на спортен лиценз по чл. 18, ал. 2, т. 1 от ЗФВС – за сходни спортове „мажоретен спорт и батон туърлинг“ на Сдружение за осъществяване на дейност в обществена полза „Български чирлидинг съюз“ с ЕИК 177212067“. С оглед на това е формирано твърдение, че сдружението се явява заявител и доколкото чл. 22, ал. 3 от ЗФВС допуска възможността в производството да бъдат подадени и други заявления от други заявители, то за административния орган е възникнало задължението да разгледа всичките заявления едновременно. С оглед тези фактически твърдения, от страна на оспорващия е обоснован извода, че доколкото същия притежава качеството заявител, то за него съществува правен интерес от оспорване на административния акт за предоставяне на спортния лиценз на друг заявител. Развити са и доводи, че с обжалване на административния акт за предоставяне на лиценза на другия заявител, по същество се оспорва неиздаването на същия лиценз на Сдружение „Български чирлидинг съюз“. Оспорен е и втория аргумент на съда, съгласно който, обстоятелството че Сдружение „Български чирлидинг съюз“ има издаден спортен лиценз за друг вид спорт – „чирлидинг“, който е бил сходен на спорта „мажоретни спортове“, поради което издаването на спортен лиценз за сходен спорт не препятствало възможността на Сдружение „Български чирлидинг съюз“ за осъществява спортните дейности, съгласно издадения лиценз. В подкрепа на това оспорване са развити подробни и обстоятелствени доводи, съгласно които, в случая не става въпрос на издаване на спортен лиценз за сходен вид спор, а за един и същ спорт, за който вече има издаден спортен лиценз. В този смисъл са заявени твърдения, че „мажоретните дисциплини“, които в обжалваната заповед за издаване на спортен лиценз са наречени „мажоретен спорт“ (какъвто се твърди, че липсва) са част (дисциплини) от спорта „чирлидинг“ и на практика, т.нар. спорт „мажоретен спорт“ е друго име на спорта „чирлидинг“, какъвто е признат в целия свят, признат за спорт и от Международния олимпийски комитет, за който спорт, на Сдружение „Български чирлидинг съюз“ вече е издаден спортен лиценз. В заключение е посочено, че всичките тези твърдения биха могли да бъдат установени само в хода на едно състезателно съдебно производство с използване на всички допустими доказателствени средства, каквото с оспореното определение е препятствано. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното определение и връщане на делото на първоинстанционния административен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира се и присъждане на разноски по представен списък. В срока по чл. 232 от АПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника – министъра на младежта и спорта, чрез представител по пълномощие – главен юрисконсулт С. Кръстанова, в който са обективирани обстоятелствени доводи, относно неоснователността на частната касационна жалба. Споделен е извода на съда, че в случая не е налице пряк правен интерес за жалбоподателя и че е недопустимо обжалването на акта от лице, чиито права или законни интереси не са нарушени или застрашени. Допълнено е, че процесната заповед е издадена в изпълнение на влязло в сила Решение от 05.12.2024 год. по адм. дело № 9358/2024 год. по описа на Административен съд – София-град, с което е отменена предходно постановена Заповед № РД-09-465/14.06.2024 год. на министъра на младежта и спорта (за отказ за издаване на спортен лиценз) и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Твърди се, че в изпълнение на указанията на съда и след събиране на допълнителни доказателства, административният орган е постановил оспорената в настоящото производство заповед. Допълнено е и с твърдението, че Сдружение „Български чирлидинг съюз“ не е участвало в административното производство по издаване на лиценза на Сдружение „Българска федерация по мажоретен спорт и батон туърлинг“, като приложеното към частната жалба заявление с вх. № 09-00-1708/10/28.03.2025 год. не е заявление за издаване на спортен лиценз (което съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗФВС е по образец) нито е придружено с изискуемите по закон документи. В съответствие с тези твърдения е обоснован извод, че жалбата правилно е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима и производството по делото е прекратено на основание чл. 159, т. 4 от АПК. С оглед на това е заявено искане за оставяне на частната касационна жалба без уважение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав на Върховния административен съд, Седмо отделение, като взе предвид заявеното в частната жалба, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира следното: Частната жалба е подадена от лице с правен интерес от оспорване в законоустановения 7-дневен срок, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за основателна по следните съображения: Производството е започнало по повод жалба от Сдружение за осъществяване на дейност в обществена полза „Български чирлидинг съюз“ срещу Заповед № РД-10-8 от 17.10.2025 год. на министъра на младежта и спорта, с която на Сдружение „Българска федерация по мажоретен спорт и батон туърлинг“ с ЕИК 207692862 е издаден безсрочен спортен лиценз № 115 за спортна федерация по чл. 18, ал. 2, т. 1 от ЗФВС за вида спорт „мажоретен спорт“. Първоначално жалбата е подадена до Върховен административен съд, който с Определение № 13119/17.12.2025 год., постановено по административно дело № 11171/2025 год. по описа на съда е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд – София-град. След получаване на делото, с Определение № 3956/30.01.2026 год., постановено по административно дело № 13345/2025 год., състав на Административен съд – София-град е оставил без разглеждане жалбата на Сдружение за осъществяване на дейност в обществена полза „Български чирлидинг съюз“ срещу Заповед № РД-10-8 от 17.10.2025 год. на министъра на младежта и спорта и е прекратил производството по делото. При постановяване на този правен резултат, първоинстанционният съд е приел, че с издадения лиценз не се засягат пряко правата и законните интереси на жалбоподателя, тъй като Сдружение „Български чирлидинг съюз“ притежава спортен лиценз, издаден със Заповед № РД-10-66/21.12.2020 год. на министъра на младежта и спорта, като с оспорената заповед по никакъв начин не му се препятства възможността да осъществява спортните дейности, съгласно издадения му лиценз. Извода на съда за недопустимост на оспорването е допълнен и с довода, че страни в административното производство по реда на чл. 22 от ЗФВС, което е едностранно и охранително, са спортната федерация, която заявява искане за издаване на лиценз и министъра на младежта и спорта, като това са и страните в евентуалното съдебно производство при постановен отказ за издаване на спортен лиценз, поради което и третите сдружения не се явяват заинтересовани страни нито в административното, нито в съдебното производство. Така мотивиран и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, съдът е постановил обжалваното определение, с което е оставил без разглеждане жалбата на Сдружение „Български чирлидинг съюз“ и е прекратил производството по делото. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. В случая, първоинстанционният административен съд обосновано е приел, че страни в производството по чл. 22 от ЗФВС (за издаване на спортен лиценз) са заявителя и административния орган – министъра на младежта и спорта или оправомощено от него длъжностно лице. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 22, ал. 3 от ЗФВС, съгласно която, когато в хода на разглеждане на заявление за издаване на спортен лиценз по един или сходни видове спорт или по един обединяващ принцип постъпят още едно или повече заявления от други заявители за същия спорт или обединяващ принцип, всички заявления се разглеждат едновременно. В настоящия случай, от доказателствата по делото – заявление, депозирано в Министерство на младежта и спорта с вх. № 09-00-1708/10 от 28.03.2025 год. (л. 353 от адм. дело № 11171/2025 год. по описа на ВАС), безпротиворечиво се установява волята на заявителя - Сдружение „Български чирлидинг съюз“ за издаване на спортен лиценз по чл. 18, ал. 2, т. 1 от ЗФВС – за сходни спортове „мажоретен спорт и батон туърлинг“ на Сдружение за осъществяване на дейност в обществена полза „Български чирлидинг съюз“ с ЕИК 177212067. Действително, разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗФВС указва, че заявлението за издаване на спортен лиценз се подава по образец, утвърден от министъра на младежта и спорта (арг. ал. 2) с приложени към него (т. 1-15) документи. Обстоятелството, че подаденото с вх. № 09-00-1708/10 от 28.03.2025 год. заявление не отговаря на нормативно въведените изисквания за форма и съдържание касае неговата редовност, но не и неговата допустимост. При нередовно подадено заявление за издаване на спортен лиценз, каквото безспорно е налице, за административния орган е съществувало нормативно въведеното с чл. 22, ал. 2 от ЗФВС задължение, да уведоми заявителя да отстрани непълнотите или несъответствията в 14-дневен срок от уведомяването. По делото липсват доказателства за изпълнение от страна на административния орган на това нормативно въведено задължение. Предвид горното и доколкото оспорващия недвусмислено е заявил искане за издаване на спортен лиценз по чл. 18, ал. 2, т. 1 от ЗФВС – за сходни спортове „мажоретен спорт и батон туърлинг“, като от страна на административния орган не са констатирани нередовности, в изпълнение на разпоредбата на чл. 22, ал. 3 от ЗФВС, това заявление е следвало да бъде разгледано едновременно със заявлението на Сдружение „Българска федерация по мажоретен спорт и батон туърлинг“. Горните обстоятелства оборват твърдението на първоинстанционния административен съд, че оспорващия няма качеството на заявител, поради което не притежава надлежна процесуална легитимация да оспори Заповед № РД-10-8/17.10.2025 год. на министъра на младежта и спорта. Без опора в доказателствата по делото е и довода на първоинстанционния административен съд, че за оспорващия липсва правен интерес от оспорване, доколкото с издадения лиценз не се засягат негови права или законни интереси, тъй като същия притежава безсрочен спортен лиценз, издаден със Заповед № РД-10-66/21.12.2020 год. на министъра на младежта и спорта, като с процесната заповед не се препятства възможността да осъществява дейности, съгласно издадения му лиценз. С оспорената Заповед № РД-10-8/17.10.2025 год. на министъра на младежта и спорта, в полза на Сдружение „Българска федерация по мажоретен спорт и батон туърлинг“ е издаден безсрочен спортен лиценз № 115 за спортна федерация по чл. 18, ал. 2, т. 1 от ЗФВС за вида спорт „мажоретен спорт“. От друга страна, видно от Устава на Сдружение за осъществяване на дейност в обществена полза „Български чирлидинг съюз“, в Глава 4: Структура на БЧС, чл. 16, Дивизиите и дисциплините са както следва: 1) Чирлидинг; 2) Пърформанс Чир (работа без уред или с уред помпон); 3) Батон Туърлинг (работа с уред батон); 4) Мажоретни спортни дисциплини. Наличието на дисциплината „мажоретни спортни дисциплини“ в дейността на оспорващия обосновава правния интерес на Сдружение „Български чирлидинг съюз“ да оспорва заповедта за издаване на спортен лиценз за спорта „мажоретен спорт“. Доколко „мажоретни спортни дисциплини“ и „мажоретен спорт“ са идентични или сходни спортове е въпрос по същество, който, както твърди и оспорващия, може да бъде решен само в хода на едно състезателно съдебно производство с използването на всички относими и допустими доказателствени средства. По изложените съображения, изводът на първоинстанционния съд, че оспорващия няма правен интерес от оспорването не е съответен на приложените по делото доказателства. С оглед на това, определението като неправилно следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Относно исканията на двете страни за присъждане на разноски, на основание чл. 236, във вр. с чл. 226, ал. 3 от АПК, произнасяне по тези искания дължи първоинстанционния административен съд. Мотивиран от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,