Определение № 181 от 12.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2300/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от М. И. В., чрез адв. П. С., срещу определение № 1125 от 26. 04. 2022 г. по в. ч. гр. д. № 3888/2021 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 15 с-в, с което е оставена без разглеждане подадената от М. И. В., чрез адв. П. С., частна жалба вх. № 5123968/04. 09. 2020 г. срещу определение № 7336 от 21. 05. 2020 г. по ч. в. гр. д. № 3888/2021 г. на СГС, II възз. брачен състав и е прекратено производството по същата. Твърди се незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му и разглеждане по същество на подадената частна жалба. Насрещната страна В. Г. В. не е изразила становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, прие следното: Частната жалба е допустима, но неоснователна. Съгласно указанията, дадени в мотивите към точка 3 от Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по т. д. № 5/2015 г., ОСГТК на ВКС, производството по издаване на изпълнителен лист на основанията по чл. 404, т. 1 ГПК е двуинстанционно. Въззивното определение, постановено по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд по молба за издаване на изпълнителен лист по чл. 406, ал. 1, вр. чл. 404, т. 1 ГПК, не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол. В случая производството пред апелативния съд е било образувано по подадена от М. И. В. частна касационна жалба вх. № 5123968/04. 09. 2020 г. срещу определение № 7336 от 21. 05. 2020 г. по ч. в. гр. д. № 3146/2020 г. на СГС, с което е отменено разпореждане от 06. 02. 2020 г. по гр. д. № 2152/2001 г. на СРС и е постановено издаване на изпълнителен лист на основание влязло в сила решение от 25. 07. 2016 г. по гр. д. № 2152/2001 г. на СРС, в полза на В. Г. В. срещу М. И. В., за законната лихва върху сумата 19257 лв., считано от 17. 06. 2013 г. до окончателното й изплащане. Определението на СГС е окончателно и не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол. Подадената срещу него частна жалба вх. № 5123968/04. 09. 2020 г. е недопустима – подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което не са били налице основания за препращането й на ВКС, нито за разглеждането й от САС. Като е приел, че подадената до САС частна жалба има характер на частна касационна жалба, поради което не следва да се разглежда от апелативния съд, както и че не са налице основания за изпращането й по компетентност на ВКС, тъй като е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, апелативният съд е постановил правилно определение (въпреки неточния диспозитив – прекратил е производството по частната касационна жалба, вместо да върне същата на основание чл. 286, ал. 1, т. 3, вр. 285, вр. чл. 274, ал. 3 ГПК). Неоснователен е доводът в частната жалба, че за частната жалбоподателка М. В. инстанционният контрол не е изчерпан, тъй като частната й жалба всъщност била срещу издадения изпълнителен лист от 08. 06. 2020 г., а не срещу определението на СГС от 21. 05. 2020 г. Изпълнителният лист е издаден въз основа на определението на СГС, с което след отмяна на разпореждане на СРС, оставящо без уважение молбата на В. В. за издаване на изпълнителен лист срещу М. В. за законната лихва върху сумата 19257 лв., считано от 17. 06. 2013 г. до окончателното й изплащане, е постановено издаване на изпълнителен лист. Действията на СРС по написване и подписване на изпълнителния лист са технически, осъществени в съответствие с определението на СГС, не са резултат на осъществена правораздавателна дейност и не представляват постановен акт (разпореждане) по чл. 406, ал. 1, вр. чл. 404, т. 1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение