Определение № 1828 от 23.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4253/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК и чл. 407 от ГПК като е образувано по повод на частна жалба с вх. № 7257/08.09.2022 година, подадена по пощата на 07.09.2022 година, от „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД [населено място], срещу определение № 240/10.08.2022 година, постановено по гр. д. № 4109/2021 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.. С обжалваното определение съставът на ІV г. о. на ГК на ВКС е осъдил Д. К. П. да заплати на „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД [населено място] сумата 14 823.58 лева, като е постановил да се издаде обратен изпълнителен лист на дружеството, за което да се направи отбелязване на оригинала на решението по делото, като наред с това е оставил без уважение молбата на дружеството с вх. № 5900/08.07.2022 година за изменение на постановеното по делото решение № 159/04.07.2022 година с частта му за разноските. С подадената частна жалба с вх. № 7257/08.09.2022 година развива доводи за това, че определение № 240/10.08.2022 година, по гр. д. № 4109/2021 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което от своя страна е довело и до необоснованост на същото. Направено е искане същото да бъде отменено, в частта му, с която е оставена без уважение молбата на дружеството с вх. № 5900/08.07.2022 година за изменение на постановеното по делото решение № 159/04.07.2022 година с частта му за разноските като бъде намален размерът на присъденото адвокатско възнаграждение, претендирано на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА, пред първата и въззивната инстанция, съобразно окончателния размер на уважения иск. Наред с това е поискано да бъдат присъдени на дружеството законната лихва върху сумата от 10 250.00 лева, представляваща сумата, с която с окончателното съдебно решение е отхвърлен част от предявения иск, за периода от 06.07.2021 година до окончателното плащане и сумата от 2068.93 лева, представляваща заплатените разноски по т. 26 от ТТРЗЧСИ за периода от 06.07.2021 година до окончателното плащане. Останалите страни в производството не са подали отговор на частната жалба на „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД [населено място], като не са изразили становище по допустимостта и основателността й. „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД [населено място] е било уведомено за обжалваното определение на 23.08.2022 година, а подадената от него частна жалба е с вх. № 7257/08.09.2022 година, като е подадена по пощата на 07.09.2022 година, а 06.09.2022 година е неприсъствен ден. Поради това и предвид разпоредбите на чл. 60, ал. 6 и чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения с разпоредбата на чл. 407, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Жалбата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Въпреки това същата трябва да бъде оставена без движение в цялост. По отношение на частта на жалбата, с която обжалваното определение се атакува в частта му, с която е оставена без уважение молбата на дружеството с вх. № 5900/08.07.2022 година за изменение на постановеното по делото решение № 159/04.07.2022 година с частта му за разноските: С решение № 159/04.07.2022 година, постановено по гр. д. № 4109/2021 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е изменено решение № 242/10.06.2021 година на Окръжен съд Велико Търново, постановено по гр. д. № 919/2020 година като е отхвърлен предявеният от Д. К. П. срещу „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД [населено място] иск, с правно основание чл. 200 от КТ, за разликата над дължимото се обезщетение от 19 500.00 лева до присъденото от съдилищата по същество такова в размер на 29 750.00 лева. С молба вх. № 5900/08.07.2022 година „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД [населено място] е поискало, но основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, решението да бъде изменено в частта му за разноските. Постановилият решението състав на ІV г. о. на ГК на ВКС е разгледал молбата като в обжалваното определение е приел, че същата е неоснователна в частта й за присъждане на разноски за производството пред ВКС, а и съдебният състав в мотивите на решението си се бил произнесъл, че такива не се дължат. Касационният съд не следвало да се произнася и по искането за намаляване размера на заплатеното от ищцата Д. П. възнаграждение на адвокат за процесуално представителство пред въззивния съд, тъй като с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК и чл. 80 от ГПК такова искане можело да се прави най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, т .е. пред Окръжен съд Велико Търново, а не едва пред Върховния касационен съд. Обжалваното определение № 240/10.08.2022 година, постановено по гр. д. № 4109/2021 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., в частта му, с която съдът се е произнесъл по искането за изменение на постановеното по делото решение № 159/04.07.2022 година в частта му за разноските е такова по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Възможността за обжалване на такова определение е уредена в чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК, където е посочено, че то може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. В случая решение № 159/04.07.2022 година, постановено по гр. д. № 4109/2021 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е такова по чл. 290 от ГПК, поради което е окончателно и не подлежи на последващ контрол относно валидност, допустимост и правилност. Съгласно посочената разпоредба на чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК необжалваемостта на решението, чието изменение е поискано в частта за разноските, влече след себе си необжалваемост и на определението по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Предвид на това подадената от „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД [населено място] частна жалба с вх. № 7257/08.09.2022 година е недопустима в частта й, с която определение № 240/10.08.2022 година, постановено по гр. д. № 4109/2021 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. се обжалва в частта му за произнасяне по искането за изменение на решение № 159/04.07.2022 година в частта му за разноските. С молба вх. № 6274/21.07.2022 година „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД [населено място] е поискала, на основание чл. 245, ал. 3 от ГПК, да му бъде издаден обратен изпълнителен лист срещу Д. К. П. за сумата от 10 250.00 лева, представляваща главница, заедно с дължимата законна лихва, считано от датата на плащането на 06.07.2021 година до окончателното плащане на сумата; за сумата от 2198.05 лева, представляващи заплатени лихви върху главницата от 10 250.00 лева за периода от датата на увреждането 27.05.2019 година до датата на плащането на 06.07.2021 година, съразмерно с отхвърлената част от иска; за сумата от 305.60 лева представляваща заплатени разноски за адвокатски хонорар по изпълнителното дело, съразмерно с отхвърлената част от иска и за сумата от 2068.93 лева, представляваща такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, съразмерно с отхвърлената част от иска. По това искане на дружеството в обжалваното определение е прието, че следва да се издаде обратен изпълнителен лист на „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД [населено място] срещу Д. К. П., като последната бъде осъдена да му върне сумите получени въз основа на допуснато предварително изпълнение на отмененото решение с оглед отхвърлянето на част от иска с окончателното решение на ВКС. С частичната отмяна на въззивното решение въз основа на което е издаден изпълнителния лист, отпада и основанието, на което в изпълнителното производство е събрана сума в размер на 14 823.58 лева, поради което следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 245, ал. 3 ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист в полза на дружеството за тази сума. Този извод на състава на ІV г. о. на ГК та ВКС е материализиран в диспозитива на обжалваното определение. В мотивите на определението не е обсъждано направеното от дружеството искане за присъждане на законна лихва върху платените суми, считано от датата на плащането 06.07.2021 година до окончателното им възстановяване като не са излагани съображения за евентуалната основателност или неоснователност на това искане. Съответно липсва произнасяне по същото и в диспозитива на определението. За да може инстанцията по чл. 407, ал. 1 от ГПК да провери законосъобразността на произнасянето на компетентния съд за издаване на изпълнителния лист или на отказа да се издаде такъв, това произнасяне следва да бъде материализирано в съответния акт. Също така страната има възможност да обжалва издаването на изпълнителния лист или отказа да се издаде такъв само когато това е направено в изискуемата се от закона форма. В случая обжалваното определение не съдържа произнасяне на съда относно искането за издаване на обратен иск за законната лихва, който пропуск може да бъде поправен по реда на чл. 250, във връзка с чл. 406, ал. 4 от ГПК, а не по пътя на обжалването по чл. 407 от ГПК. Допълването не може да бъде осъществено от съда разглеждащ жалба срещу определението за издаването на обратния изпълнителен лист, поради което искането за това е недопустимо. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение