Определение № 183 от 07.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2186/2016 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба от 08.04.2016 г. на Г. И. В. за отмяна на влязло в сила решение № 31 от 08.03.2016 г., постановено по гр. д. № 2/2016 г. по описа на Радомирския районен съд, с което са изменени издръжките, определени с решение от 16.02.2012 г. по гр. д. № 948/2011 г. на Р., платими от Г. И. В. на неговите деца И. Г. И. и Г. Г. И– непълнолетни със съгласието на тяхната майка и законна представителка Й. Б. В.. Ответниците по молбата Й. Б. В., като майка и законен представител на И. Г. И. и Г. Г. Иванова, лично и със съгласието на нейната майка са подали писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК, с който смятат молбата за неоснователна по същество. Молбата е подадена от надлежна страна срещу акт, който подлежи на проверка по реда на извънинстанционния контрол на чл. 303 и сл. ГПК. Молителят се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, а именно, че в нарушение на съответните правила е бил лишен от възможност да участва в делото. Молбата е подадена месец след постановяване на решението, чиято отмяна се иска, поради което следва се приеме, че същата е в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Молбата за отмяна отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 във вр. чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което следва да се допусне до разглеждане. С оглед горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение счита, че молбата за отмяна е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Мотивиран от горното Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение