Решение № 9506 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 467/2011 г.

Решение № 9506 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 467/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 121 и сл. ДПК (отм.) и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Деян Димитров моли да бъде отменено решение № 2380/17.11.2010 г. по адм. д. № 1474/2010 г. на Варненския административен съд, с която е отхвърлена жалбата му против РА № 190900419/22.10.2010 г. на ТД на НАП - Варна, ИРМ - Силистра, като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане или РА да бъде отменен, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ - Варна, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадени в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Деян Димитров против РА № 190900419/22.10.2010 г. на ТД на НАП - Варна, ИРМ - Силистра, с който са определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 ЗДДФЛ за 2003 г. - 2007 г. след проведена по чл. 122 ДОПК ревизия. В мотивите си съдът е приел, че ревизията правилно е извършена по чл. 122 ДОПК, тъй като са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - приходите на ревизираното лице не съответстват на направените от него разходи през годините. В периода 2003 г. - 2005 г. Димитров е имал доходи от трудови правоотношения под 2000 лв на година, а е закупил МПС за 13 596 лв и недвижим имот за 10 000 лв през 2004 г., закупил е МПС за 20 846 лв и недвижим имот за 50 719 лв през 2005 г., през 2006 г. е закупил друго МПС за 17 745 лв, а през 2007 г. е закупил МПС за 18 849 лв. През последните две години няма доходи от трудова дейност. През 2006 г. е изтеглил от банкова сметка 33 983 лв и е продал недвижим имот за 908 лв, а през 2007 г. е изтеглил от банкова сметка 32 772,15 лв и е продал имот за 17 074 лв. През всичките години разходите значително надхвърлят приходите на ревизираното лице, поради което органите по приходите и съдът обосновано са приели, че са налице условията на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и констатациите в РА, и е достигнал до извод, че не са оборени констатациите в РА по чл. 124, ал. 2 ДОПК Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. В РА е констатирано, че трите лица и родителите на касатора не са имали доходи, които да позволят предоставянето на значителни заемни средства на касатора през ревизираните години по представените договори за заем. Обосновано съдът е приел, че в съдебното производство не са представени доказателства, оборващи тези констатации в РА по чл. 124, ал. 2 ДОПК и не е установено заемодателите да са разполагали със значителните средства, за които се твърди, че са дали в заем на касатора. Законосъобразни са изводите на съда, че договорите за заем са частни документи, които нямат обвързваща доказателствена сила за публичноправните субекти и следва да е доказано предоставянето на заемните средства по тези договори. Обоснован е изводът на органите по приходите и съда, че при липса на свободни средства в размерите по договорите за заем в заемодателите даването на сумите в заем не е доказано с представените разписки. Неоснователен е доводът на касатора за допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. Съдът е обсъдил доводите на касатора и е достигнал до правилен извод за законосъобразно определяне на задълженията на ревизираното лице в РА. Внасянето на суми по банкова сметка на ревизираното лице от трето лице - заемодател не доказва предоставяне на заемни средства след като третото лице не е имало средства да предостави заем в договорените размери. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,