Определение № 4246 от 22.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3935/2022 г.

Производството е по реда на чл. 303 от ГПК Образувано е по молба вх.№21331/20.09.2022г. от А. К. С., чрез адвокат Д. П., за отмяна на влязлото в сила решение №561/22.06.2022г. по г.д.№4983/2021г. на Районен съд – Стара Загора. Ответникът Й. Д. С. с писмен отговор, чрез адвокат Т. К., оспорва молбата като недопустима, на основание чл.303, ал.2 от ГПК. В условие на евентуалност твърди, че същата е неоснователна. По същество претендира молбата да бъде оставена без разглеждане. Претендира и присъждане на разноските за производството. На 01.11.2022 г. по делото е постъпила молба от А. К. С., с която е направено изявление за оттегляне на депозираната молба за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Съдът, като взе предвид, че оттеглянето на молбата изхожда от легитимирана страна и е процесуално допустимо, счита, че с депозираната на 01.11.2022г. молба е десезиран от разглеждането на подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение по г.д.№4983/2021г. на Районен съд – Стара Загора. С оглед на горното, съдът намира, че производството по делото следва да бъде прекратено. На основание чл. 78 ГПК и направеното искане А. К. С. следва да бъде осъдена да заплати на Й. Д. С. сумата от 400лв., представляваща заплатеното за настоящата инстанция адвокатско възнаграждение. Мотивиран от изложеното съдебният състав