Решение № 15706 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14593/2018 г.

Решение № 15706 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14593/2018 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Общинска служба по земеделие – гр. Кюстендил, подадена чрез юрк. Д. Димитров, против решение № 199 от 8.10.2018 г., постановено по адм. д. № 159/2018 г. от Административен съд - Кюстендил, с което е осъден началникът на Общинска служба по земеделие – гр. Кюстендил да предприеме действие по заявление на М. Спасова за довършване на процедурата по неприключило производство по обезщетяване със земеделски земи от общинския фонд в срок от 14 дни от влизане в сила на решението. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че административният съд не е съобразил доказателствата по делото и неправилно приложил разпоредбата на § 27, ал. 2 от ЗИД на ЗСПЗЗ и чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, приемайки, че ОСЗ - Кюстендил не е изпълнила фактическо действие – да представи мотивирано искане до кмета на община Кюстендил, въз основа на което Общински съвет- Кюстендил да вземе решение за предоставяне на имот от общинския поземлен фонд и е игнорирал "обективната невъзможност" за това, т. е. да се изпълни Решение № 436/27.03.2015 г. по адм. дело № 826/2014 г. на АС – Благоевград. По подробно развити съображения касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение. Ответната страна- М. Спасова от [населено място] в писмен отговор, чрез адв. Д. Златкова оспорва жалбата като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. С молба от 29.10.2019 г. иска присъждане на разноски за вещо лице в производството пред Административен съд – Кюстендил. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съгласно чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, Общинската служба по земеделие следва да предостави своето мотивирано искане до кмета на общината в случаите на § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ. Сочи, че с цитираната разпоредба е установено задължение на административния орган, изпълнението на което изисква точно определено фактическо действие, следователно в случая ОСЗ не е изпълнила своето задължение във връзка с подаденото заявление на М. Спасова. Предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда чл. 257 АПК (отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., но действаща правна норма по отношение на спора) и е образувано по жалба на М. Спасова против бездействие на ОС "Земеделие" гр. Кюстендил, обективирано в отказ с изх. № П004-275/12.02.2018 г. за приключване на процедура по възстановяване правото на собственост на земеделска земя – нива от 1 дка в м. "Витло", пета категория, находяща се в землището на с. Драговищица, община Кюстендил. С обжалваното решение съдът осъдил Общинска служба по земеделие – Кюстендил да предприеме действия на основание чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и да представи мотивирано искане до кмета на община Кюстендил по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г.) по заявление вх. № П004-1525/15.06.2015 г. на М. Спасова. До този извод административният съд стигнал като приел, че за да е налице бездействие на административния орган, е необходимо в нормативния акт да е предвидено негово правомощие да извърши нещо, т. е. то да му е вменено като задължение в кръга на неговата компетентност. Счел, че бездействието възниква в случаите, когато при настъпването на юридическия факт, предвиден в правната норма, административният орган вместо да изпълни правомощието си – бездейства. Приел е също, че в случая оспорването е било направено от надлежна страна, и съобразил, че съгласно чл. 257, ал. 1 от АПК /отм/, бездействието на административния орган може да се оспори безсрочно. С оглед установеното от фактическа страна, че със заявление вх. № П004-1525/15.06.2015 г. оспорващата е поискала от ОСЗ Кюстендил да изпълни задължението, вменено в чл. 45ж ал. 1 от ППЗСПЗЗ, като внесе мотивирано искане до кмета на община Кюстендил, във връзка с § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ и че по това заявление няма данни, а и твърдение ОСЗ - Кюстендил да е представила мотивирано искане до кмета на общината, а в производството по делото е приложено влязло в сила Решение № 436/27.03.2015 г., постановено по адм. дело № 826/2014 г. на АС – Благоевград, по отношение на наследниците на Д. Петрунов /между които и М. Спасова, с което е определено право на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, посочени в решението/ и с оглед приетото и кредитирано като неоспорено и компетентно изготвено заключение по съдебно – техническа експертиза, че "към момента на признаване на собствеността през 1992 г. до постановяване на признавателното решение от АС – Благоевград е имало свободна площ, която е могла да бъде възстановена на М. Спасова, като такава е била площта на ПИ 047016 в размер на 1.336 дка, съдът правилно е преценил, че е налице бездействие на ОСЗ - Кюстендил да представи мотивирано искане до кмета на общината в случая по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ - да бъде предоставен поземлен имот на жалбоподателката като обезщетение. Затова и постановеното решение, като правилно, следва да бъде потвърдено. Неоснователен е основният довод на касатора. Той не е съобразен с нормата на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно която общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на едно от условията: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Съгласно чл. 45ж, ал. 1, изр. І от ПП ЗСПЗЗ общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ, (ДВ, бр. 62/2010 г.), към което прилага за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници с решение по чл. 18ж, ал. 1 на общинската служба по земеделие или със съдебно решение, скица-проект на имота, издадена от общинската служба по земеделие или от службата по геодезия, картография и кадастър. Въз основа на искането кметът на общината внася преписката в общинския съвет, който се произнася на първото си заседание след постъпване на искането с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ. От друга страна, съгласно § 27, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ неприключилите производства по обезщетяване със земеделски земи от общинския поземлен фонд се приключват по досегашния ред. Трайно в практиката си ВАС приема, че производството по чл. 257 АПК се развива при наличие на бездействие на административен орган да изпълни задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Т. е. в нормативния акт трябва да е предвидено правомощие на административния орган да извърши действие от кръга на неговата компетентност, тъй като правомощието е едновременно право и задължение. Необходимо е настъпването на юридическите факти, предвидени в хипотезата на правната норма, при които административния орган бездейства, вместо да изпълни правомощието си по закон. При доказване от страна на ищеца в производство по чл. 257 АПК настъпване на предвидените в хипотезата на правната норма юридически факти, съдът следва да осъди с решението си административния орган да изпълни правомощието си. Административният съд законосъобразно е приел, че е налице незавършен фактически състав на реституционната процедура на М. Спасова, тъй като липсва произнасяне от органа по § 27, ал. 2 от ЗИД ЗСПЗЗ, дължащ се на липсата на фактическото действие на ОСЗ - Кюстендил да представи мотивирано искане до кмета на общината. Административният съд правилно е преценил, че изпълнението на задължението на ОСЗ се свежда само до внасяне на мотивирано искане до кмета на общината, съгласно чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, като по този начин приключва участието на ОСЗ в този етап от реституционната процедура. В случая Общинската служба по земеделие е следвало да изпълни фактическо действие - да представи мотивирано искане, като въз основа на него Общинският съвет се произнася с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г.). Преценката дали са налице имоти за предоставяне в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ не е на ОСЗ, а на компетентния орган -Общинския съвет който взема решение за това по чл. 45ж ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че е налице бездействие на ОСЗ Кюстендил, което пречи на Общинския съвет да осъществи волеизявление и да постанови индивидуален административен акт, с който да реши въпроса с предоставянето на имоти като обезщетение по реда на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ. Така напр. в решения № 2091 от 20.02.2017 г. по адм. д. № 10353/2015 г и решение № 13470 от 7.11.2017 г. по адм. д. № 2723/2016 г., двете-на ІV отд. на ВАС Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния и процесуалния закон и не страда от релевираните с касационните жалби пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Искането за разноски, направено от процесуалния представител на ответната страна едва с молба от 29.10.2019 г., т. е. след приключването на устните състезания по делото, е несвоевременно заявено, поради което, по аргумент от чл. 64, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК и с чл. 228 АПК, , е неоснователно и следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение