Определение № 307 от 21.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1473/2020 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.2 от ГПК. Образувано е въз основа на частна жалба с вх.№ 3461 от 15.05.2020г., подадена от адвокат М. К. Т. от [населено място] против определение № 89 от 4.05.2020г. по гр.д.№ 2170/2019г. на Върховен касационен съд, с което е върната негова частна жалба с вх.№ 10161 от 27.11.2019г. против определение № 822 от 14.11.2019г. по ч.гр.д.№ 2170/2019г. на ІV г.о.на ВКС в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на решение № 219 от 22.02.2019г. по гр.д.№ 2307/2018г.на ВОС, по предявения иск по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ за солидарно осъждане на ответниците за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Като се позовава на чл.4, чл.56 и чл.117 от Конституцията на Република България, общите принципи на правото на ЕС и чл.6, ал.1 ЕКЗПЧ, желае обжалваният акт да бъде отменен и делото върнато за произнасяне по същество. Срещу подадената частна жалба е постъпил отговор от Софийски градски съд, чрез пълномощника Р., с изразено становище за неоснователност на подадената частна жалба. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата частна жалба, като взе пред вид материалите по делото и съобразно закона намира същата за неоснователна, поради следното: Жалбоподателят Т. е подал касационна жалба срещу въззивно решение № 219 от 22.02.2019г. по гр.д.№ 2307/2018г.на ВОС. С определение № 822 от 14.11.2019г. по ч.гр.д.№ 2170/2019г., състав на ІV г.о. на ВКС е оставил без разглеждане така подадената касационна жалба в частта досежно предявените искове за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, които са с цена от 396.60лв. и от 897.31лв., в която част е прекратил производството и не е допуснал касационно обжалване на въззивния акт в останалата му част. Последвала е частна жалба с вх.№ 10161 от 27.11.2019г. срещу така постановеният по реда на чл.288 ГПК акт, която с определение № 89 от 4.05.2020г. по гр.д.№ 2170/2019г., съставът на ІV г.о. на ВКС е върнал в частта й с която не е допуснато касационно обжалване поради недопустимостта й е и разпоредил частната жалба срещу определението на касационния съд, в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото да се докладва за образуване на производство по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Настоящият състав е сезиран с частна жалба против определение № 89 от 4.05.2020г. в частта му, с която е върната подадената частна жалба срещу определение № 822 от 14.11.2019г., в частта му, с която не е допуснато касационно обжалване на постановеният въззивен акт по предявения от жалбоподателя иск срещу СГС и ВКС. Мотивите са, че обжалваният акт – в посочената част – е окончателен и с постановяването му инстанционният контрол е изчерпан. Така постановеният акт е правилен. Съгласно чл.274, ал.1 ГПК е допустимо подаването на частна жалба в два случая: когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото /т.1/ и в изрично предвидените в закона случаи/т.2/. В случая с постановяването на акта по реда на чл.288 ГПК е налице произнасяне от страна на касационната инстанция по отправеното до нея искане за допускане на жалбата до касационен контрол, т.е. не е налице преграждане на развитието на делото по смисъла на чл.274, ал.1,т.1 ГПК. Не е налице и хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, защото законодателят не е предвидил възможност за обжалване на акта на ВКС, с който не се допуска касационно обжалване. Конституционните разпоредби /чл.4, чл.56 и чл.117/, на които се позовава жалбоподателя не дават основание за различен извод. Всеки гражданин има право на защита и съдебната власт следва да защитава правата и законните интереси на гражданите, но съобразно установеното в закона. Законодателят е въвел селективният модел при реализиране на касационната фаза от исковото производство и след изчерпването му, каквато е настоящата хипотеза, преразглеждането на въпроса е недопустимо. Общите принципи на правото на ЕС и нормите на ЕКЗПЧ, на които жалбоподателя се позова, доколкото са приложими само в рамките на законоустановени процедури, също не могат сами по себе си да обосноват възможност за преразглеждане на въпрос, след изчерпване на законоустановения процесуален ред. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд