Определение № 232 от 04.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1070/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК, образувано по частна жалба на Д. С. чрез адв. Я.З. он САК срещу определение №2537 от 27.11.2012г по ч д.№4026/2012г ,с което по частна жалба на насрещната страна са намалени разноските, присъдени по реда на чл.248 ал.1 ГПК с определение от 11.09.2012г над размера от 1500 лева. В изложение е поставен въпрос дали когато прилага разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК съдът следва да съобразява трикратния размер съгласно §2 отДР на Наредба №1/2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения и в какви рамки може да намалява адвокатско възнаграждение. Посочено е основание по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, но е приложена включително практика на ВКС ,изразена решения по реда на чл.290 ГПК и определения по чл. 274 ГПК в поддържания от защитата смисъл. Върховен касационен съд, състав на ІІІ гражданско констатира ,че по поставения процесуален въпрос, разрешен с обжалваното определение, действително е налице противоречива практика, поради което с разпореждане от 31.07.2012г и допълнително разпореждане от 04.09.2012г. на Председателя на Върховния касационен съд е образувано тълкувателно дело №6/2012г. на Върховния касационен съд, Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии, за да се приеме тълкувателно решение по реда на чл.292 ГПК по същия въпрос - обвързан ли е съдът с предвиденото в §2 отДР на Наредба №1/2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения ограничение (т.3 от ТР №6/2012г ОСГТК ) Образуваното тълкувателно дело за преодоляване на противоречивата практика на ВКС е висящо. Налице са предпоставките на чл. 292 от ГПК и настоящето производство следва да бъде спряно Воден от горното Върховен касационен съд,ІІІг.о