Определение № 382 от 13.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2295/2020 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частната жалба на В. Н. Н., с адрес в [населено място], общ. Л., против разпореждане без номер от 7 юли 2020 г., постановено по в.ч.гр.д. № 102/2020 г. по описа на апелативния съд в гр. Велико Търново, в частта му, с която е върната частна касационна жалба вх. № 2144/04.06.2020 г. на Н. против определение № 83 от 26 май 2020 г., постановено по същото въззивно частно гражданско дело, поради неотстраняване на нередовностите ѝ в срок. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалвания акт и се иска неговата отмяна. С определение № 83 от 26 май 2020 г., постановено по в.ч.гр.д. № 102/2020 г. по описа на апелативния съд в гр. Велико Търново, е потвърдено определение № 26 от 7 януари 2020 г., постановено по в.гр.д. № 401/2019 г. по описа на окръжния съд в гр. Русе, с което е допълнено постановеното по същото дело решение № 424 от 8 ноември 2019 г. в частта за разноските, като Н. е осъден да заплати на ищеца частен съдебен изпълнител Ц. Н. разноски в размер на 300 лева. Определението на апелативния съд е обжалвано от Н. с частна касационна жалба вх. № 2144/04.06.2020 г., която е оставена без движение с разпореждане от 5 юни 2020 г. с указания за приподписването ѝ от надлежно упълномощен адвокат, както и за представяне приподписано изложение на основанията за допускане до касационно обжалване и преписи за насрещната страна в едноседмичен срок от получаване на съобщението, като са посочени и неблагоприятните последици от неизпълнението на указанията в срок. Препис от това разпореждане е връчен на жалбоподателя на 11.06.2020 г. На 12.06.2020 г. е постъпила молба от Н., в която са изложени единствено възражения срещу указанията на администриращия съд и оплаквания относно законосъобразността на определение № 83 от 26 май 2020 г., постановено по в.ч.гр.д. № 102/2020 г. по описа на апелативния съд в гр. Велико Търново. С обжалваното в настоящото производство разпореждане без номер от 7 юли 2020 г. апелативният съд е установил, че констатираните нередовности не са отстранени, поради което е върнал частната касационна жалба. Касационният съд намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено. Правилно на жалбоподателя е указано да отстрани нередовностите на частната касационна жалба по смисъла на чл. 274, ал. 3, вр. чл. 284, ал. 2 и 3 ГПК. Частната касационна жалба следва да отговаря на изискванията за касационно обжалване на въззивното определение – тя следва да е подадена или да е приподписана от адвокат или юрисконсулт, освен когато жалбоподателя или неговият представител имат юридическа правоспособност, да се представи пълномощното, когато жалбата се подава от пълномощник, и в нея или приложено към нея изложение трябва да бъдат посочени основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. В тази част процесуалните действия по проверка на редовността по чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 1 ГПК, са извършени законосъобразно от администриращия съд, но на жалбоподателя не е указана възможността да ползва правна помощ ако има необходимост и право на това, по аргумент от чл. 129, ал. 2 ГПК. В този случай с липсата на съответното указание до жалбоподателя е препятствано правото му да защити интереса си по надлежния процесуален ред. Ето защо обжалваното разпореждане на въззивния съд следва да се отмени и делото се върне, за да се съобщи на жалбоподателя възможността да ползва безплатна правна помощ, едва след което да се предприемат следващите се процесуални действия по по-нататъшното администриране на жалбата. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,