Решение № 698 от 12.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 14/2010 г.

Решение № 698 от 12.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 14/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК и е образувано въз основа на подадената касационна жалба от К. Г. А. от гр. Кюстендил, чрез процесуалния представител - адвокат Й. против въззивно решение от 26.11.2009 г. по в. гр. д. № 403 по описа за 2008 г. на Окръжен съд К., с което е отменено решение от 19.05.2008 г. по гр. д. № 97 по описа за 2008 г. на Районен съд К. и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от К. Г. А. срещу З. Е. П. иск с правно основание чл. 31, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗЗД за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между В. Г. П. като продавач и З. Е. П. като купувач, с н. а. № 45, т. V н. д. 749/07 г. относно апартамент № 14, находящ на ет. 6 в жилищна сграда-блок № ЕП-103 вх. "А", построен върху държавна земя, комплекс "Бузлуджа" гр. Кюстендил, състоящ се от две стаи и кухня, със застроена площ от 65.10 кв. м. и избено помещение № 10 с площ от 4.73 кв. м. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт на основание чл. 281, т. 3 от ГПК и решаване на въпроса по същество с уважаване на иска. Претендира направените по делото разноски. С определение № 242 от 12.03.2010 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по поставения въпрос - при преценката дали дееспособното лице, сключило договора е могло при сключването му да разбира или да ръководи действията си, която е определяща за основателността за предявен иск по чл. 31, ал. 2 от ЗЗД, съдът е длъжен изцяло да се довери на заключението на експертите /т. е. определящи са медицинските критерии/ или съдът следва да направи преценката си, съобразявайки освен медицинските още и житейските и юридическите критерии, разглеждайки заключенията на приетите медицински експертизи заедно с всички други ангажирани по делото доказателства, съотносими към преценката за състоянието на лицето към релевантния момент. В съдебно заседание касаторът се явява лично. И двете страни по делото се представляват от процесуалните си представители, който съответно поддържат и оспорват подадената касационна жалба. Допълнително касаторът представя писмени бележки. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Относно поставените въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното: Основанието за унищожаемост по чл. 31 ЗЗД е налице тогава, когато едната страна макар и дееспособна, към момента на сключване на атакуваната сделка, не е могла да разбира или да ръководи действията си. Без значение е продължителността на това състояние. Определящо е състоянието на лицето към момента на извършване на сделката и по-специално - дали това състояние е било такова, че да позволи на сключилия сделката - да действа съзнателно и разумно, така че да може свободно, без външна намеса за формира и да изрази волята си. Преценката е предоставена на съда. При извършването й - тъй като се касае за дееспособно лице - съдът е длъжен да съобрази всички съотносими, установени към релевантния момент обстоятелства, които биха били от значение за формиране на волята за осъществяване на процесната сделка - възраст, здравословно състояние, начин на живот, различни зависимости, включително и от трети лица и други. Затова - при преценката си - съдът следва да отчете значението на всички ангажирани по делото доказателства /писмени документи, свидетелски показания, експертизи, обяснения на страните/, съобразно изискванията на чл. 235 и сл. от ГПК, без да е длъжен да дава превес на заключенията на медицинските експертизи. Последните /особено ако са противоречиви/ - не могат да бъдат определящи. Тяхната тежест /преценена съобразно правилата на чл. 195 и сл. от ГПК/ - е колкото тази на всяко едно от съотносимите по делото доказателства и при постановяване на съдебния акт - те следва да се разглеждат в съвкупност с всички други ангажирани по делото доказателства, които имат значение за решаване на спора. По основателността на касационната жалба: Съдът е бил сезиран с иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗЗД - за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 19.07.2007 г. с н. а. № 45, т. V н. д. 749/07 г., който иск е предявен от един от наследниците след смъртта на прехвърлителката, чиято смърт е настъпила на 3.12.2007 г. - в хода на образуваното производство за поставянето й под запрещение. За да счете за неоснователен предявения иск и да приеме, че към момента на извършване на сделката П. е могла да разбира и да ръководи постъпките си, въззивният съд е приел за определящи заключението на приетата по делото тройна медицинска експертиза и показанията на свидетелите Алексов, Михайлова и Панайотова /които са нотариуса пред когото е осъществена процесната сделка и лицата, извършили т. нар. "съдебно-нотариален преглед" за да бъде осъществена сделката/. Настоящият съдебен състав не споделя извода на въззивния съд по спорния по делото въпрос за възможността на прехвърлителката П. да разбира и да ръководи действията си-към момента на процесната сделка /19.07.2007 г./ поради следните установени по делото факти: Не е спорно, че прехвърлителката П. - към процесния период е била на 84 години и е страдала от болест на Паркинсон - треморно регидно брадикинетична форма, тежка степен, на двете ръце и главата. Била е в състояние след исхемичен мозъчен инсулт в басейна на БДСМА /от 2006 г./ без остатъчен неврологичен дефицит. Била е с невропатия на слуховите нерви с ФД до степен на практическа глухота и възможност за слухопротезиране. Това е диагнозата й, отразена в приложеното - Експертно решение № 1036 от 4.06.2007 г., с което й е определена 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ. В същото решение /в което е отразено, че лицето е прегледано в дома му на 1.06.2007 г./ е посочено, че "от около една година състоянието й прогресивно се е влошило до степен на невъзможно самостоятелно предвижване. Не може да се облича и съблича самостоятелно, както и да се храни". Като доказателство е прието предходно Експертно решение № 1794 от 13.12.2006 г., според което към посочената дата оценка на работоспособността е 92% без чужда помощ. Според проведения в деня /и за/ сделката съдебно-нотариален преглед - лицето е "психически годно да разбира и да ръководи действията си и да се грижи за съдебно-правните си интереси". Изследването е било извършено с "невербални методики" "поради намалено слухово възприятие". В изложението - изготвилите го специалисти /психиатър и клиничен психолог/ са посочили, че лицето "няма данни за психоорганични изменения, но работното темпо е забавено, пропуска периферни фигури, стеснява възприятието", както и че "социалните му комуникации са ограничени поради двигателни проблеми, общува с най-близкото семейно обкръжение". Установено е, че на 1.10.2007 г. В. П. не е могла да се яви в съдебната зала, във връзка с образуваното производство за поставянето й под запрещение /гр. д. № 577 по описа за 2007 г. на КОС/, а е била изслушана извън съдебната зала - пред сградата на съда, поради "обективната й невъзможност да се придвижи". Видно от отразеното в съдебния протокол към тази дата - тя не е могла да отговори на поставените въпроси за това какви деца има, как се казват, имат ли те деца и дали познава парите. Единствено е заявила, че е дошла сама /което е невъзможно пред вид състоянието й/ и че за нея се грижи снаха й. По същото дело е прието заключение, изготвено от психиатър-невролог, въз основа на документи и на извършен личен преглед - съгласно което - към 11.2007 г. "е налице промяна на личността с паметови нарушения или когнитивен дефицит", като "лицето е с намалена психична годност да разбира и ръководи действията си". По делото е прието като доказателство споразумение, постигнато между двамата синове на П. /ищеца и бащата на ответницата/ с нотариална заверка от 4.07.2007 г., от което се установява, че към посочената датата - прехвърлителката вече се е нуждаела от постоянни и непрекъснати грижи, поради което братята са се уговорили - да се редуват в гледането на болната им майка, като считано от юли 2007 г. тя следва да живее при всеки един от тях по един месец /първо при ищеца А./. Пред въззивната инстанция са разпитани общо четирима свидетели - нотариуса, изповядал сделката /св. Алексов/, специалистите, осъществили гореописания съдебно-нотариален преглед /св. Михайлова и Панайотова/ и бившата съпруга /до 2000 г./ на ищеца А. - св. Кьосева. Пред вид на обстоятелството, че първите трима са имали само еднократен, при това професионален контакт с прехвърлителката и лично са се ангажирали с процесната сделка, показанията им следва да бъдат преценяни съобразно условията на чл. 172 от ГПК. Незаинтересовани са единствено показанията на свидетелката Кьосева, поради което и съдът изцяло им се доверява. Съгласно тях - още към периода април-май 2007 г. П. не е била добре, не е могла да говори, да чува, да се движи и да се храни сама, а на моменти не е разпознавала заобикалящите я. Свидетелката е ходила да чисти апартамента, в който е била гледана възрастната жена за последно през юни или юли месец 2007 г., след което ответната страна е ограничила достъпа, сменяйки бравата на апартамента и непозволявайки никакви контакти с други лица /включително и с ищеца А. - син на прехвърлителката/. Пред въззивния съд са приети две заключения - на единична и на тройна експертиза, които са били изготвени въз основа на наличните по делото документи. Те са противоречиви. Според заключението на единичната съдебно - психиатрична експертиза - "по време на извършване на сделката на 19.07.2007 г. П. е била недееспособна". При изготвянето му са съобразени - "когнитивния и интелектуално-мнестичен упадък, предопределящ невъзможност за правилна оценка на действителността и прогнозиране на събитията, социалната изолация и дезаптация, безпомощното състояние и високата степен на зависимост от близките, което е фактор за лесна манипулируемост от трети лица". Съгласно заключението на тройната съдебно-психиатрична и психологична експертиза - по време на извършване на сделката на 19.07.2007 г. П. "е била в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи". Мотивите се свеждат до това, че "установяването на тежък когнитивен упадък през 10.2007 г. не предполага автоматично, че и през 07.2007 г. психичните нарушения са били в същата степен", когато според вещите лица - е било налице "начална промяна на личността с единични паметови смущения в рамките на начален когнитивен дефицит". Независимо от така даденото заключение - въз основа на гореизложеното, имайки пред вид, възрастта на прехвърлителката /84 години/, влошеното й здравословно състояние, установено с Експертно решение № 1036 от 4.06.2007 г. /страдала е от тежка степен на болест на Паркинсон, след прекаран през 2006 г. исхемичен мозъчен инсулт, с невропатия на слуховите нерви до степен на практическа глухота/, в резултат на което тя не е могла да говори, да чува, да се движи и да се храни сама, а на моменти контакта с нея е бил затруднен /вж. показанията на свидетелката Кьосева/, дадената прогноза за непрекъсната прогресивност за влошаване на състоянието й /съгласно заключението на единичната експертиза/, с оглед начина й на живот към момента на извършване на сделката, свързан с пълна зависимост от заобикалящите я по отношение на задоволяването на всякакви елементарните житейски потребности, свързани с обслужване, хранене, придвижване, почистване, както и с оглед изключително ограничените й социални контакти, които умишлено и целенасочено са били сведени единствено до такива с ответницата и нейния баща, настоящият съдебен състав приема, че към 19.07.2007 г. П. не е била в състояние, което обективно да й позволява - тя разумно, съзнателно, свободно, без външна намеса да формира и да изразява волята си за разпореждане с притежавания от нея недвижими имот. Не може да се направи категоричен извод, че тя е била в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи по смисъла на закона, поради което предявения иск е основателен и следва да бъде уважен. С оглед изхода от спора, направено искане и на основание чл. 78 от ГПК - в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените от него разноски, които възлизат общо на 900 лв./200 лв. - за адвокатско възнаграждение и 50 лв. - за експертиза пред въззивната инстанция и 600 лв. - за адвокатско възнаграждение и 150 лв. - за държавни такси пред касационната инстанция/. С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение