Определение № 2712 от 17.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9912/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на кмета на община Гулянци, подадено чрез адв. Н. Найденов, за изменение на решение № 13937 от 20.12.2024 г., постановено по адм. дело № 9912/2024 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските. Подателят на искането твърди, че с решението са му присъдени само част от направените разноски, като не са му присъдени разходите, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По тези съображения моли съда да измени постановеното решение в частта за разноските като му присъди допълнително сумата от 2400.00 лв. разноски по делото, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът – Г. П. К. в писмен отговор, подаден чрез адв. В. Лазарова, в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, оспорва искането. Излага съображения, че не са налице доказателства за действително извършени разходи, както и че становището на касатора с искане за разноски, заедно с платежно нареждане за внесената сума, са представени ден преди проведеното на 03.12.2024г. открито съдебно заседание, поради което не е имал възможност да се запознае и възрази срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът – К. Т. Б. не изразява становище по искането. Като взе предвид изложеното в искането и данните по делото, Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: С решението, чието изменение се иска, Върховният административен съд, второ отделение, отменя по касационни жалби, подадени от кмета на община Гулянци и от К. Т. Б., решение № 2288 от 27.06.2024 г. по адм. дело № 898/2023 г. на Административен съд - Плевен и постановя нов съдебен акт по същество, с който отхвърля жалбата на Г. П. К. против отказ на кмета на община Гулянци да издаде заповед по § 8, ал. 2, т. 3 от ПР ЗУТ. С решението Г. П. К. е осъден да заплати на К. Т. Б. сумата от 1570.00 (хиляда петстотин и седемдесет) лева и на община Гулянци в размер на 320.00 лв., представляващи 70.00 лв. внесена държавна такса за образуване на касационното производство и 250.00 лв. депозит за вещо лице пред първата инстанция. Разноски в размер на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение не са присъдени, въпреки че искане в този смисъл е направено с представеното по делото становище от 02.12.2024г., към което са приложени списък на разноските и платежно нареждане, макар и крайно нечетливо (л. 81 от делото). При тези факти Върховният административен съд, второ отделение, стигна до следните изводи: Искането е подадено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество, е основателно. С решението на касационната инстанция, чието изменение се иска, решението на първоинстанционния съд е отменено и жалбата на Г. П. К. против отказ на кмета на община Гулянци е отхвърлена. С оглед изхода на спора кметът на община Гулянци, който е издател на оспорения административен акт и за когото решението на съда е благоприятно има право на разноски (чл. 143, ал. 3 АПК), при направено искане в този смисъл с представяне на доказателства за действително извършени разходи по водене на делото до приключване на устните състезания пред всяка инстанция. В случая тези условия са изпълнени. Искането за заплащане на разноски пред двете съдебни инстанции е заявено от кмета на община Гулянци чрез адв. Найденов с подаването на касационната жалба, както и с постъпилото на 02.12.2024 г., преди провеждане на откритото съдебно заседание, становище. С последното е представено и почти нечетливо платежно нареждане за извършено плащане, от което все пак се установява, че на 10.07.2024 г. община Гулянци превежда на адв. Н. Найденов по банков път сумата от 2400.00 лв. за защита и изготвяне на касационна жалба против решение по адм. дело № 898/2023 г. Поради това настоящият състав на Върховния административен съд намира, че подателят на искането има право на всички направени в съдебното производство разноски, включително на разходите в размер на 2400. 00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. Тези разноски не са присъдени на страната с крайния съдебен акт, поради което допуснатият процесуален пропуск следва да бъде отстранен по реда на настоящото производство. В този смисъл следва да се измени съдебното решение в частта за разноските, като ответникът Г. П. К. бъде съден да заплати на община Гулянци, юридическото лице, в чиято структура е административният орган, издател на оспорената заповед, допълнително сумата 2400.00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат в касационното производство. Възражението за прекомерност на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение не е направено от ответника К. до приключване на устните състезания, а едва с отговора в производството по чл. 248, ал. 2 ГПК, поради което не следва да бъде обсъждано. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,