Определение № 572 от 11.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 217/2024 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Н. Й.-К. срещу определение № 688/27.09.2023 г. по в. ч. т. д. № 538/2023 г. на Апелативен съд Варна, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по компетентност на ВКС. С. Н. Й.-К. прави оплакване за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт като неправилен и моли той да бъде отменен. Ответникът „Първа инвестиционна банка“ АД не ангажира становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт /виж т. 9, б.“в“ ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК, т. 5 ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК/ и отговаря на изискванията за редовност, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. В обжалваното определение Апелативен съд Варна, съобразявайки мотивите на ТР № 2/23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, че разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба е действие по администриране, което не се извършва от окръжния съд в качеството на въззивна инстанция, е счел, че определението на Окръжен съд Търговище за отхвърляне на молба, с която е поискано възстановяване на срок за отстраняване нередовности на частна касационна жалба, подлежи на разглеждане от ВКС. Ето защо, е прекратил производството и е изпратил делото по компетентност на касационната инстанция. Действително с приемане на ТР № 2/23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба, за връщане на частна касационна жалба и за връщане на частна жалба против свое определение по чл. 274, ал. 1, предл. 1 ГПК са действия по администриране на касационната жалба, респективно частната касационна жалба, които действия не се извършват от окръжния съд в качеството на въззивна инстанция. Ето защо, компетентен да се произнесе по частната жалба срещу разпореждането за връщане на касационната жалба или частна касационна жалба е Върховният касационен съд, а не апелативен съд. Когато производството по чл. 64, ал. 2 ГПК е свързано с администриране на касационна или частна касационна жалба, компетентен да се произнесе по частна жалба срещу отказа за възстановяване на срок е отново ВКС, а не съответният апелативен съд. Аргументи в подкрепа на този извод могат да се черпят и от определение № 401/2017 г. по ч. гр. д. № 229/2016 г. на IV г.о. на ВКС. Като правилно обжалваното определение на Апелативен съд Варна следва да бъде потвърдено. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2, пр. I ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС