Решение № 2079 от 23.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11370/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. З. М., чрез адв. Гавазов като процесуален представител, против решение № 1177 от 07.10.2025 г., постановено по адм. дело № 89/2025 г. по описа на Административен съд – Смолян. Излагат се доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени заповед № К-281/03.06.2024 г. на кмета на община Доспат. Претендира се присъждане на направените разноски във всички инстанции. Ответникът – кметът на община Доспат, чрез пълномощника си адв. Константинова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, при повторно разглеждане на делото по реда на чл. 226 АПК и във връзка с указанията, дадени в решение № 3626 от 07.04.2025 г. по адм. дело № 2092/2025 г. на Върховния административен съд (ВАС), с което е отменено предходно постановено по спора решение № 69 от 17.01.2025 г. по адм. дело № 227/2024 г. на Административен съд – Смолян, е отхвърлена жалбата на И. З. М. срещу заповед № К-281/03.06.2024 г. на кмета на община Доспат за премахване на следните незаконни строежи: „Масивна сграда - пристройка на един етаж към жилищна сграда“ и „Масивна ограда с дървен навес, покрит с термопанели“, изградени в имот пл. № 450, образуващ [УПИ] в кв. 45 по ЗРП на [населено място], обл. Смолян, одобрен със заповед № РД-1398/16.11.1983 г., изменен със заповед № А-242/22.08.2007 г. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Въз основа на установените по делото факти съдът достига до заключение, че за процесните строежи няма издадени строителни книжа и същите са в противоречие с подробния устройствен план, поради което са незаконни. Излага съображения, че наличните по делото копия от фотограметрично заснемане на територията на [населено място] в три периода: 2010-2011 г., 2016-2019 г. и 2020-2021 г. опровергават твърденията на изслушаните свидетели за извършване на строителството преди 2000 г. Приема, че процесните строежи не са съществували в имота към 2007 г., тъй като не са били нанесени в действащия план с обхват УПИ [УПИ] и УПИ [УПИ], в кв. 45 по плана на [населено място], одобрен със заповед № А-242/22.08.2007 г. При тези данни обосновава извод, че не попадат в хипотезите за търпимост, като отделно от това те не са декларирани пред одобряващите органи в сроковете, посочени в § 16, ал. 2 и ал. 3 ПР ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно при следните допълнителни съображения: Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, вкл. и заключението - основно и допълнително на съдебно-техническата експертиза. Фактическите констатации се подкрепят от приетите доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. От данните по делото се установява по несъмнен начин, че описаните в заповедта „Масивна сграда - пристройка на един етаж към жилищна сграда“ и „Масивна ограда с дървен навес, покрит с термопанели“ представляват строежи според дефиницията на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, съответно пета и шеста категория съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗУТ, от където следва компетентността на кмета на общината да издаде оспорения административен акт. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма и без съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователно е възражението на касатора за погрешно и неточно индивидуализиран предмет на премахване поради противоречието между посоченото в административния акт описание на строежите и установеното при огледа на място от вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа експертиза. Процесните строежи са индивидуализирани достатъчно ясно и конкретно в оспорената заповед, като е възпроизведено описанието, съдържащо се в съставения в административното производство констативен акт № 02/29.02.2024 г. Същите са обозначени като местоположение и размери на приложената към него, както и на съдържащата се в заповедта окомерна скица. Видно от изслушването на вещото лице в открито съдебно заседание, при огледа на място са установени допълнително пристрояване към едноетажната масивна сграда и разширение на навеса, които не са предмет на заповедта, като най-вероятно при съставяне на констативния акт те не са били в имота, а са изпълнени по-късно. Независимо от твърденията на касатора в обратен смисъл, обемът на подлежащото на премахване строителство е ясен, параметрите му са отразени точно с посочване на площ, височина и дължина по отношение на всеки от строежите, които се съдържат и в разпоредителната част на заповедта. В отменителното решение на ВАС е прието, че в случая не се установява нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Във връзка с възражението на касатора за неспазване на задълженията на административния орган по чл. 35 и чл. 36 АПК при предходното разглеждане на делото касационната инстанция постановява, че при установяване на неизяснена фактическа обстановка съдът следва да се произнесе по същество след събиране на доказателствата и даване на указания на страните за нуждаещите се от установяване факти по чл. 170 във връзка с чл. 170, ал. 2 АПК. При повторното разглеждане на делото в първата инстанция дадените задължителни указания на ВАС са съобразени, като са поставени допълнителни задачи на вещото лице за установяване на предвижданията на подробния устройствен план (ПУП), както и на правилата и нормативите, приложими в различните периоди, за които има данни или се твърди, че е извършено строителството, извършен е разпит на свидетел с цел установяване на времето на изпълнение на разпоредените за премахване строежи. Изводът в обжалваното решение, че същите са незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, което е едно от правните основания, посочени в заповедта наред с т. 1 на цитираната разпоредба, се подкрепя от събраните по делото доказателства. Правилно първоинстанционният съд приема, че в случая не са налице изключенията по чл. 151, ал. 1 ЗУТ и за изграждането им се изисква разрешение за строеж. За изпълнението на едноетажната пристройка е необходим и одобрен инвестиционен проект. В съдебното производство не се твърди да са издавани и не се представят строителни книжа. От вещото лице е установено, че описаните в оспорената заповед „Масивна ограда с дървен навес, покрит с термопанели“ се намират на имотната граница, а не на уличната регулационна линия, което потвърждава противоречието им с предвижданията на ПУП. Независимо че експертът не дава категоричен отговор дали е налице основанието по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ по отношение на „Масивна сграда - пристройка на един етаж към жилищна сграда“, липсата на строителни книжа за нея е достатъчно за определянето й като незаконен строеж. Крайният извод на първоинстанционния съд за липса на предпоставките за определяне на процесните строежи като търпими е законосъобразен. Въпреки това проведеното изследване на приложимите правни норми спрямо установените периоди на строителство за всеки от обектите, е непълно. ЗУТ предвижда няколко периода на изпълняване на строежите, обуславящи тяхната търпимост – строежи, извършени до 07.04.1987 г. (§ 16, ал. 1), извършвани в периода 08.04.1987 г. – 30.06.1998 г. (§ 16, ал. 2) или в периода 30.06.1998 г. – 01.01.2001 г. (§ 16, ал. 3). С разпоредбата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ не се отменят изискванията и времевите периоди, предвидени в § 16 ПР ЗУТ. Предвиденият в него режим на търпимост не обхваща всички незаконни строежи, изградени до 31.03.2001 г., а се отнася само до тези, които не попадат в приложното поле на § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ, тъй като разпоредбата не е отменена и е действащо право. Твърдяната от собственика на строежите година на строителство – 2000 г., посочена във възражението му срещу констативния акт, не се потвърждава от събраните по делото доказателства. Следва да се отбележи, че при преценката на периода на строителство първоинстанционният съд неправилно се позовава на копия от фотограметрични заснемания на територията на [населено място], които не могат да се ползват като доказателства по делото, тъй като не са събрани по надлежния ред. Ортофото снимките са приложени към молба на кмета на община Доспат по чл. 192 ГПК във вр. с чл. 144 АППК, като приемането им е оставено без уважение от съда. Независимо от това, по делото са налични достатъчно други доказателства, които позволяват установяването на периода на строителство. По отношение на „Масивна сграда - пристройка на един етаж към жилищна сграда“ съществуват редица данни, че същата е построена много по-късно. Постройката не е нанесена в одобрения през 2007 г. ПУП, не е описана в нотариалния акт за дарение на недвижим имот от 04.05.2020 г., с който касаторът придобива урегулирания поземлен имот, в който тя е изградена, заедно с намиращата се в него жилищна сграда на два етажа и избен етаж, същата не е отразена като съществуваща и във визата за проучване и проектиране от 2020 г., предвиждаща строително петно за допълващо застрояване, частично съвпадащо с местоположението на процесната постройка. Според показанията на свидетеля М. постройката е изпълнена в завършен вид през 2017 г., когато е отлята покривната плоча. По отношение на навеса също се опровергават твърденията за строителство през 2000 г. Видно от показанията на същия свидетел дълги години той е бил направен от найлон, като в завършен вид е изграден едва в периода след 2017 – 2019 г., когато е покрит с термопанели. Същият не е нанесен като съществуващо допълващо застрояване в одобрения през 2007 г. ПУП, както и в издадената през 2020 г. виза за проучване и проектиране. Отново според показанията на М. масивната ограда е построена първоначално през 1983 – 1984 г. с каменна зидария на около 1 м, а във вида и с височината на плътната част от 1,87 м до 2,20 м, в който е установена от административния орган, е завършена през 1991 г., когато зидът е вдигнат с около 1 м – 1.5 м и където е възможно е отлята колона. Преценката за търпимост следва да се извърши поотделно за всеки от строежите с оглед установените периоди на изграждането им. Фактът, че масивната едноетажна постройка, съставляваща пристройка към жилищната сграда и навесът са изградени много след 2001 г., изключва прилагането на хипотезите за търпимост по § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Установената година на завършване на оградата – 1991 г. сочи, че приложима за този строеж е разпоредбата на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ, според която незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на ЗУТ, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. В конкретния случай няма данни и твърдения за деклариране на оградата пред компетентния орган в законовия срок, поради което тя не може да бъде определена като търпима съгласно § 16, ал. 2 ПР ЗУТ. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно по своя резултат, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от ответника за присъждане на разноски за настоящото производство, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати такива на община Доспат за адвокатско възнаграждение в размер на 639.11 евро, представляващи евровата равностойност на изплатените 1250 лева съгласно анекс № 1 от 02.05.2025 г. към договор за правна помощ № AD-11/2024 от 05.09.2024 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,