Определение № 5164 от 19.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4882/2025 г.
ВАСТрето отделение19.05.2025 г.докладчик Албена Радославова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Разпореждане № 720 от 08.04.2025 г. по адм. д. № 967/2024 г. по описа на Административен съд – София област. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА секретар: Членове: /п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ /п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА
Мотиви
Производството е по чл. 213а, ал. 7 от АПК във вр. с чл.213а, ал.1 от АПК. Образувано е по частна жалба от З. В. Т. от [населено място], Софийска област срещу Разпореждане № 720 от 08.04.2025 г. по адм. д. № 967/2024 г. по описа на Административен съд – София област. Частната жалбоподателка оспорва обжалвания от нея съдебен акт и иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното в настоящото производство Разпореждане № 720 от 08.04.2025 г. по адм. д. № 967/2024 г. по описа на Административен съд – София област съдът е върнал на З. В. Т. предявената от нея частна жалба срещу Определение №1444/21.11.2024г., постановено по същото дело, с което исковата молба, по която е образувано адм.д. № 967/2024г. по описа на Административен съд – София област, й е върната. За да постанови своя съдебен акт, АССО е приел следното: С частната жалба, предявена срещу Определение №1444/21.11.2024г. по адм.д. № № 967/2024г. по описа на АССО, З. Т. е поискала освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ. Тези нейни искания са отхвърлени с Определение № 1551/09.12.2024г. по делото, оставено в сила с Определение № 1275/12.02.2025г. ,постановено по адм.д. № 712/2025 г. по описа на ВАС. След влизане в сила на Определение № 1551/09.12.2024г. по адм.д. № 967/2024г. по описа на АССО, съдът, със свое разпореждане № 475/28.02.2025г. е оставил без движение частната жалба срещу прекратителното Определение №1444/21.11.2024г., като е дал подробни указания за отстраняване на нередовностите й с предупреждението,че при неотстраняването им в срок частната жалба ще бъде върната на подателя й. Съобщението за постановеното разпореждане за оставяне на частната жалба без движение е съобщено лично на жалбоподателката на 18.03.2025г. Въпреки подадената в срок от З. Т. молба вх. № 2023/21.03.2025г., със същата частната жалбоподателка не е отстранила нередовностите на жалбата, доколкото не е внесла дължимата държавна такса, от която не е освободена, не е представила частна жалба,приподписана от адвокат с представено адвокатско пълномощно и не е изпълнила указанията за премахване от съдържанието на частната жалба на нецензурните думи и обиди. Въз основа на горното и на основание чл.231а, ал.1,изр.последно АССО е върнал частната жалба срещу Определение №1444/21.11.2024г. по адм.д. № № 967/2024г. по описа на АССО на подателката й. Разпореждането на АССО е правилно. Правилно съдът е приложил разпоредбата на чл.213а, ал.1 от АПК – съдията- докладчик в първоинстанционния съд е констатирал наличие на нередовности на частната жалба и е оставил същата без движение, като е дал на жалбоподателката 7-дневен срок за отстраняването им с изричното предупреждение за последиците от неизпълнение на дадените от съда указания. В посочения от съда 7-дневен срок жалбоподателката не е отстранила констатираните нередовности на жалбата, поради което обосновано АССО е приел наличието на основание за връщане на частната жалба по чл.213а, ал.1 от АПК. Дори само невнасянето на дължимата държавна такса за производството по частната жалба / каквато, предвид влязлото в сила определение, с което е отхвърлена молбата на З. Т. за освобождаване от ДТ, се дължи/ е достатъчно основание за връщане на частната жалба. По горните съображения частната жалба е неоснователна. Обжалваното с нея разпореждане, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.213а, ал.7 вр. чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение
Цитирани разпоредби
6- чл. 213, ал. 1 АПК
- чл. 213, ал. 7 АПК
- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 213, ал. 7
- чл. 231, ал. 1
- чл. 236