Определение № 4856 от 25.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3429/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), чрез процесуален представител Г. Д.- старши инспектор-юрист в ТО В. при ТД София, против определение № 1818 от 19.07.2024 г. по в. гр. д. № 287/2023 г. на Софийския апелативен съд, с което е била оставена без уважение обективираната в частна жалба молба на КОНПИ за изменение на постановеното в о. с. з. на 20.02.2024 г. определение за прекратяване на производството по делото в частта за разноските. Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно, тъй като представителят на ответниците не е извършвал никакви процесуални действия в двете съдебни заседания, в които е взел участие, като във второто от тях делото е било прекратено поради оттегляне на въззивната жалба. Цитира практика на ВКС, според която, когато ответникът е дал повод да завеждане на делото и оттеглянето или отказът от иска/жалбата са извършени поради новонастъпили обстоятелства след подаване на исковата молба- в случая непредставяне на доказателства в производството пред КОНПИ и постановяване на тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 г. по т. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, ищецът има право на направените разноски. При прекратяване на производството, когато отказът от иска е породен от факти, настъпили след предявяване на иска, отговорността за разноски следва да се понесе от ответника, ако с поведението си е станал причина за предявяването му. Поддържа, че присъденият размер на адвокатско възнаграждение следва да е съобразен с цената на иска и Наредба № 1/2004 г. за М., но той се полага при пълно развитие на производството в съответната инстанция. Според ТР № 6/2012 г. на ОСГТК съдът следва да извърши преценка за съотношението между размера на адвокатското възнаграждение и фактическата и правна сложност на делото, като в случая предвид липсата на извършени процесуални действия паричната сума била значителна. Отбелязва, че, съгласно решения на СЕС по съединени дела C-427/16 и С-428/16 и по C-438/22, съдът не е обвързан от размерите на адвокатските хонорари, регламентирани в Наредба № 1/2004 г. за М.. Ответниците по частната жалба А. Е. В. и М. Б. В. не са депозирали писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, след като взе предвид доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол акт на въззивен съд, постановен в производство по чл. 248 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството по в. гр. д. № 287/2023 г. на Софийски апелативен съд е било образувано по въззивна жалба на КОНПИ от 23.12.2022 г. против решение № 902227 от 14.11.2022 г. по гр. д. № 72/2020 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което обективно и субективно съединените искове на Комисията срещу М. и А. В. за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 61 954,40 лева, са били отхвърлени. Не е постъпил писмен отговор по въззивната жалба. Делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.10.2023 г., като ответниците са били представлявани от адвокат И. С.. В заседанието пълномощникът е представил договор за правна защита и съдействие от 12.10.2023г. и списък с разноски, като в договора е отразено, че е било заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. Заседанието е било отложено за 20.02.2024г. по искане на КОНПИ за предприемане на действия с оглед постановеното тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 г. по т. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. Поради оттегляне на въззивната жалба с протоколно определение № 188 от 20.02.2024 г. САС е прекратил производството пред него. Намерил е за неоснователно релевираното от въззивника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на заплатените от въззиваемите страни разноски, поради което е осъдил КОНПИ да заплати на М. и А. В. сумата от 1 500,00 лева- разноски по делото. За да остави без уважение молбата на КОНПИ по чл. 248 ГПК за изменение на така постановеното определение, с обжалваното в настоящото производство определение № 1818 от 19.07.2024 г. САС е изложил мотиви, че претендираният размер на адвокатско възнаграждение е под минималния, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1/2004 г. за М.. Съобразил е и обстоятелствата, че процесуалният представител на въззиваемите се е явил и е участвал в две съдебни заседания, поради което заплатеното му адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. не е прекомерно и съответства на осъществената процесуална защита. Определението е правилно. Отговорността за разноски, съобразно общото правило на чл. 78 ГПК, се понася от страната, която с поведението си неоснователно е предизвикала възникването на правния спор. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. В съдебната практика няма спор, че когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и междувременно поради новонастъпили факти, независещи от поведението и волята на ищеца, е отпаднал правният му интерес от съдебна защита и производството е било прекратено, то ищецът има право на направените разноски. В този случай е допустимо при прекратяване на производството съдът да установи относими към спора факти, свързани с причината за прекратяване на производството, и да изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за предявяването на иска, с оглед определяне на отговорността за разноските, извършени от страните (в този смисъл е цитираната от жалбоподателя и служебно известната практика, обективирана в определение № 201/19.08.2022 г. по гр. д. № 2078/2022 г., I г. о., определение № 238 от 27.05.2021 г. по ч. т. д. № 854/2021 г., ІІ т. о., определение № 247 от 30.05.2019 г. по ч. гр. д. № 2001/2019 г., IV г. о., определение № 388 от 11.07.2017 г. по ч. т. д. № 831/2017 г., II т. о. и др.). В настоящия случай въззивната жалба на КОНПИ е била оттеглена поради приемането на тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 г. по т. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, което не може да се приеме за новонастъпило обстоятелство, даващо основание за освобождаване на ищеца от отговорността за разноските по делото. Със същото е уеднаквена практиката по прилагането на закона, като даденото задължителното тълкуване (чл. 130, ал. 2 ЗСВ) има ретроактивно действие- от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува (чл. 50, ал. 1 ЗНА). Ето защо ищецът-въззивник не е освободен от отговорността по чл. 78, ал. 4 ГПК, като в този смисъл е налице формирана съдебна практика (определение № 2995 от 13.06.2024 г. по ч. гр. д. № 991/2024 г., ІV г. о., определение № 662 от 15.02.2024 г. по ч. гр. д. № 418/2024 г. III-то г. о., определение № 3748 от 25.07.2024 г. по ч. гр. д. № 1381/2024 г., IV-то г. o.). Неоснователно е и оплакването на частния жалбоподател, че ответниците са дали повод за завеждане на делото, тъй като не са представили доказателства в производството пред КОНПИ. Това оплакване се основава на разпоредбата на чл. 156, ал. 6 ЗОНПИ, според която когато ответникът по съответния иск представи пред съда доказателства, които е могъл да представи с декларациите по чл. 136 или 137 и не са събрани по независещи от Комисията причини, съдът може да му възложи изцяло или отчасти разноските по делото независимо от изхода на делото. Според практиката на ВКС смисълът на посочената разпоредба е, че Комисията не би следвало да дължи разноските, които е сторила заради поведението на ответниците, когато те са притежавали доказателства за законните доходи на придобитото имущество, но не са ги представили в административното производство. В случая обаче същата е неприложима, тъй като Комисията е мотивирала оттеглянето на въззивната жалба с постановяването на тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. ОСГК на ВКС (в този смисъл- определение № 929 от 29.02.2024 г. по ч. гр. д. № 48/2024 г., IV-то г. о.). Освен това именно Комисията е пренесла спора във въззивната инстанция, въпреки че с първоинстанционното решение исковете ѝ са били изцяло отхвърлени. Неоснователни са и доводите в частната жалба срещу изводите на съда, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Настоящият състав намира за правилен извода на Софийски апелативен съд, че съизмерено като ориентир с минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/, заплатеното под него възнаграждение за труда на ангажирания с процесуалното представителство на ответниците адвокат съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото. Освен, че пазарът на труда на адвокатите по тези дела е наложил висок размер на адвокатските възнаграждения, от значение е и големият материален интерес (61 954,40 лева). Правната и фактическа сложност на делото се преценяват с оглед на въведените в спора факти и изложените въз основа на тях правни твърдения, а не само с оглед конкретно извършените от страните процесуални действия. В случая липсата на извършени процесуални действия от страна на адвоката на ответниците в проведените две съдебни заседания е ирелевантно, тъй като първото от тях е било отложено именно по инициатива на КОНПИ, макар че към датата на провеждането му- 17.10.2023 г. са изминали 5 (пет) месеца от постановяване на тълкувателното решение, станало причина за оттегляне на въззивната жалба. Освен това оттеглянето на въззивната жалба е процесуално действие, което зависи от личната преценка на въззивника и не може да се изисква от насрещните страни при подготовката на защитата си да се съобразяват с евентуалното му предприемане. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 1 500,00 лева е справедливо и обосновано с оглед фактическата и правна сложност на делото. Изводът на САС за неоснователност на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е правилен. Ето защо обжалваното определение № 1818 от 19.07.2024 г. по в. гр. д. № 287/2023 г. на Софийски апелативен съд следва да бъде потвърдено. На основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество следва да бъде осъдена да заплати сумата от 15,00 лева- държавна такса по частната жалба по т. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о.,