Определение № 4367 от 21.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9790/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 и сл. от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) вр. с чл. 144 Административнопроцесуалния кодекс (АПК), приложим на основание §40 от ПЗР на ЗИД на АПК. Образувано е по молба от „Интертур“ ЕООД гр. София, ЕИК:102818972 чрез пълномощника адвокат А. Иванова за изменение на решение № 2134/24.02.2026 г. по адм. дело № 9790/ 2025 г. на Върховния административен съд, шесто отделение в частта за разноските. Твърди се, че съдът се е произнесъл без надлежно направено искане за присъждане на разноски и без да съобрази погрешно определен размер на държавната такса за касационно обжалване. Иска се намаляване на присъдените разноски за държавна такса до размер 172.81 евро. В дадения срок ответникът по молбата - министър на туризма чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Г. Колева изразява становище за неоснователността й. Настоящият състав на Върховния административен съд, за да се произнесе по молбата, взе предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, субсидиарно приложима в съдебния административен процес по силата на препращащата норма на чл.144 от АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В случая молбата за допълване е подадена в законоустановения срок по чл.248, ал.1, пр.2 от ГПК вр. чл.144 от АПК. Разгледана по същество, се явява частично основателна. С решение № 2134/24.02.2026 г. по адм. дело № 9790/ 2025 г. на Върховния административен съд е обезсилено решение № 22260/ 27.06.2025г по адм. д. № 8246 по описа за 2024г на Административен съд София град и вместо него е постановено друго, с което е оставена без разглеждане жалбата на „ИНТЕРТУР“ ЕООД, против мълчалив отказ на Министъра на туризма да се произнесе по заявление вх.№Т-26-00571/26.06.2024 г., прекратено е производството по адм. дело № 8246/2024г. по описа на Административен съд София-град и „ИНТЕРТУР“ ЕООД, е осъдено да заплати на Министерство на туризма сумата 2300.00 лв (1176 евро) за разноски по делото, включващи държавна такса в размер на 2000 лв и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК, приложим на основание чл.228 от АПК, в размер от общо 300,00 лв. по чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в приложимите редакции към момента на осъществяване на юрисконсултската защита. Искане за присъждане на разноски за производството и на възнаграждение за процесуално представителство е направено от ответника по касационната жалба – министър на туризма, с представени по делото писмени бележки в срока, определен от съда в открито съдебно заседание на 11.02.2026г. Следователно е налице валидно волеизявление на страната в преклузивния срок и съдът е дължал произнасяне по претенцията й за репариране на разноски. Относно присъдената сума за процесуално представителство (153.39 евро) не са наведени други оплаквания, поради което в тази част молбата за изменение на съдебния акт е неоснователна. При произнасянето на касационния състав за определяне размера на разноските за държавна такса в касационното производство са взети предвид представените по делото доказателства за заплащането й. По реда на чл.213а, ал.1 АПК от първоинстанционния съд са дадени указания на касатора за внасянето й в размер 0,8 на сто от материалния интерес, но не повече от 1700лв, които са изпълнени от страната. При съобразяване обаче, че се касае за производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, както и с приложимата норма на чл.27, ал.6, изр.3 от ЗУСЕФСУ, основателно се явява искането на „ИНТЕРТУР“ ЕООД за намаляването на присъдения размер за държавна такса на 172.81 евро, в какъвто смисъл следва да се измени съдебния акт. Водим от горното и на основание чл. 248, ал.3 ГПК вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение