Решение № 129 от 4.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 529/2017 г.

Решение № 129 от 4.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 529/2017 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационната жалба на Р. Н. К. и А. Р. К., двамата от [населено място], чрез пълномощника им адвокат Ж. Ч., против въззивното решение от 4.11.2016 г. по гр. д. № 341/2016 г. на Смолянския окръжен съд. С него е потвърдено първоинстанционното решение от 3.08.2016 г. по гр. д. № 50/2016 г. на Девинския районен съд, с което е признато за установено по отношение на касаторите К., че Ч. Ч. Д. е собственик на 1/3 ид. ч. от имот с триъгълна форма и площ 11.50 кв. м., погрешно включен в поземлен имот с идентификатор 20465.502.132, намиращ се между регулационната граница на УПИ ХХIХ и УПИ ХХIII, кв. 30 по ЗРП на [населено място] от 1980 г. и границата между поземлен имот с идентификатор 20465.502.131 и поземлен имот с идентификатор 20465.502.132 по КККР на [населено място] от 2009 г., повдигнат в зелен цвят на приложената на л. 55 от първоинстанционното производство скица, представляваща неразделна част от решението, както и че при утвърждаване на кадастралната карта на града през 2009 г. е допусната грешка, като погрешно този имот е заснет в поземлен имот с идентификатор 20465.502.132. Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон с искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав. Претендират присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба и ищец в производството - Ч. Д., чрез пълномощника му адв. Н. П., оспорва жалбата с искане въззивното решение да се потвърди. Претендира присъждане на разноските. С определение № 296 от 27.06.2017 г. настоящият състав на Върховния касационен съд е допуснал касационното обжалване на въззивното решение по подадената касационна жалба, при наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Прието е, че по относимите въпроси, касаещи необходимостта да се изследва положението на имотите по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобрази налице ли е приложение на регулацията по тях така, че регулационните граници да са трансформирани в имотни, в частност относно приложението на дворищнорегулационния план от 1980 г. за определяне на имотните граници на поземлените имоти, произнасянето на въззивния съд в обжалваното решение противоречи на разясненията в ТР № 8/2016 г. по т. д. № 8/2014 г. и на ТР № 3/2011 г. по т. д. № 3/2010 г., двете на ОСГК на ВКС. Като прецени данните по делото, настоящият състав на II г. о. на ВКС, приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение, с което е бил уважен предявеният по чл. 54, ал. 2 ЗКИР иск с предмет твърдяното от ищеца неправилно заснемане на част от неговия имот, представляващ очертаната в зелен цвят на скицата такава към имота на ответниците, вместо към неговия, придобит по разпоредителната сделка от 1971 г. за 1/3 ид. ч., въззивният съд е приел, че местонахождението на границата между двата съседни имота минава по права линия както по плана от 1965 г., така и по последващия такъв от 1980 г., по начина, показан в представените скици от 2010 г. и от 2012 г. Поради установеното от вещото лице в представеното заключение, че не е налице промяна на имотните граници и липса на данни за уреждане на регулачни сметки във връзка със спорната част от имота, въззивният съд приел, че е допусната грешка при одобряване на кадастралната карта, като границата между двата имота е показана като наклонена линия, вследствие на което спорният имот погрешно е заснет като част от имота на ответниците. В настоящия казус спорът е относно това дали частта, оцветена в зелено на скицата на л. 15 от първоинстанционното производство, е част от имота на ищеца, поради което и неправилно е отразена в кадастралната карта като част от имота на ответниците, т. е. поддържа се да е налице грешка в кадастралната карта, предмет на специалния установителен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Както е разяснено в цитираната и от въззивния съд задължителна съдебна практика, този иск е положителен установителен такъв за собственост, като в подкрепа на твърденията си ищецът се е позовал на придобиването на този имот по договора, сключен в нот. акт № 38/71 г., при действие на регулационния план на [населено място] от 1965 г. Както е установено от вещото лице по приетото заключение, така е видно и от приложената на л. 55 от първоинстанционното производство спорният имот /частта в зелен цвят/ не попада в парцел V-160 в кв. 31 по плана от 1965 г., т. е. ищецът не се легитимира като негов собственик на релевираното придобивно основание. Включването на спорния имот в площта на УПИ ХХIХ по регулационния план от 1980 г. е на основание придаване по регулация, данни за което се съдържат както в заключението на техническата експертиза, така и в устните обяснения на вещото лице. Доказателства за уреждане на сметки по този план не са представени, което е основание за приложението на регулацията при действието на ЗТСУ (отм.). Както е разяснено в ТР № 8/2016 г. по т. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС /т. 4/ относно трансформацията на регулационните граници в имотни, съгласно чл. 5, ал. 1 ПЗР на ЗКИР, в производството по иска за собственост подлежи на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тези планове или неприлагане, съответно - прекратяване на отчуждителното им действие съобразно разрешенията, дадени в ТР № 3/93 г. по гр. д. № 2/93 г. на ОСГК на ВС и ТР № 3/2011 г. по т. д. 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, и всички други факти, водещи до промяна на границите. Същият е предметът на доказване и в настоящето производство по предявения иск за твърдяната грешка в кадастралната карта, като ищецът следва да установи правото си на собственост върху спорната част, оцветена в зелен цвят на скицата. Съгласно легитимиращия го документ /нот. акт от 1971 г./ същият е придобил ид. ч. от описания парцел по плана от 1965 г., от който спорният имот не е част. Поради това и с оглед включването му по плана от 1980 г. в отредения УПИ ХХIХ при възникналия между страните спор ищецът следва да установи приложението на плана по отношение на тази придадената част, за да настъпи трансформацията на регулационните линии в имотни към момента на одобряване на кадастралната карта. Въпреки, че се е позовал на горната задължителна съдебна практика произнасянето на въззивния съд по предмета на спора е в противоречие на същата и при допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неизясняване от фактическа страна въпроса за приложението на регулационния план от 1980 г. относно спорния имот, което е обусловило и нарушение на материалния закон при обосноваване на извода по спора за наличие на грешка в кадастралната карта. За да е налице твърдяната от ищеца такава същият следва да установи приложението на плана от 1980 г., въз основа на който план спорният имот е включен в отредения парцел ХХIХ, за да се приеме тезата, че имотните граници по кадастралната карта са регулационните линии на парцел ХХIХ, включващ и спорният имот. В противен случай отчуждителното действие на този план е прекратено, съгласно § 8 от ПР на ЗУТ и последиците от това по отношение правото на собственост на спорния имот /ТР № 3/2011 г. по т. д. № 3/2010 г. ОСГК на ВКС/. По тези релевантни за спора въпроси не е налице произнасяне на съда, поради което и след отмяна на въззивното решение делото следва да се върне за ново разглеждане. При него съдът следва да обсъди доводите на страните във връзка с представените доказателства относно релевантните за спора факти, посочени по-горе, като възложи на техническа експертиза изработване на комбинирана скица, установяваща местоположението на спорния имот по плановете на [населено място] от 1965 г. и от 1980 г., /а не само по първия, както е на представената на л. 55 скица/, и с оглед на съвкупната преценка на всички доказателства, вкл. и по отношение констатацията на вещото лице в устните му обяснения, че "няма промяна в имотните граници, има промяна в парцели" да обоснове произнасянето си по спорния въпрос налице ли е или не е грешка в кадастралната карта по отношение процесния имот с площ 11.50 кв. м. в зависимост от това чия е собствеността му, а не от констатираната разлика в прокараната по тези планове линия. Произнасянето по същество по релевантните за спора въпроси налагат след отмяна на въззивното решение връщане на делото за ново разглеждане, в което и съдът ще се произнесе и по направените в настоящето производство разноски, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, II гражданско отделение