Определение № 505 от 18.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 118/2012 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на И. М. Ш., подадена чрез пълномощник адв.П. А. ,срещу определение №7 от 06.01.2012г по гр.д. 1752/2011г на Върховен касационен съд ІV г.о ,с което касационна жалба на същата жалбоподателка срещу въззивното решение е оставена без разглеждане, като просрочена Пълномощникът на частната жалбоподателка поддържа, че изводите на Върховен касационен съд ІV г.о са неправилни, в нарушение на чл. 39 ал.1 и чл. 51 ал.1 ГПК. След като въззивният съд вече е извършил проверка с оглед срока, прел е за редовно постъпването на касационната жалба, Върховен касационен съд не може да приеме обратното.Съобщението е връчено на пълномощника на страната ,но същата е била упълномощена само за въззивната инстанция. Същото не е и редовно оформено. Не е взето предвид ,че на 12.08.2011г пълномощията са оттеглени ,в същата молба страната е изтъкнала ,че не е получила препис от решението. Правилно след оттегляне на пълномощното съдът е връчил препис на страната, чак тогава е било извършено редовно уведомление. Частната жалба е допустима, по същество е неоснователна. Съобщение страната е получила чрез своя пълномощник и съдебен адрес на 14.07.2011г и доводът за нередовното му оформяне е неооснователен ,както и доводът за ограничен обхват представителство. Неоснователен е и доводът ,че връчването на пълномощник не произвежда последици, ако допълнително,след като връчване е осъществено, страната заяви на съда ,че не е получила препис от решението и че оттегля пълномощията си спрямо него (молба от 12.08.2011г). Върховен касационен съд е приложил разпоредбата на чл. 35 ГПК като е приел ,че връчването на съобщение на адвокат, спрямо когото страната е заявила в последствие оттегляне на пълномощия, произвежда действието, свързано с началото на срока за обжалване по чл. 283 ГПК Неоснователно в цитираните и приложени определения от пректиката на ВКС защитата съзира мотиви в подкрепа на тезата си ,че единствено компетентен да следи за срока при постапването на касационна жалба е въззивния съд, докато сезираният съд не може да повдигне служебно този въпрос. Касае се за императивни правни норми ,процесуалната допустимост е предмет на служебна проверка. Пропускането на срока има за процесуална последица погасяване на правото на жалба, която последица Върховен касационен съд ІV г.о законосъобразно е приложил с обжалваното определение По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, тричленен състав,