Определение № 470 от 09.10.2024 г. на ВКС по н. д. № 875/2024 г.

Производството е по реда на чл.44,ал.1 НПК. С протоколно определение №576/01.10.24 г., постановено по Н.Ч.Д.596/24 г. по описа на ОС-Враца, е прекратено производството по посоченото дело и е повдигната препирня за подсъдност между този съд и СГС, решаема от ВКС на РБ на основание чл.44, ал.1 НПК. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като провери данните по делото, намери за установено следното: Първоначално в СГС е образувано Н.Ч.Д.5653/24 г. по реда на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛСМЛС), по повод изпратено на този съд от Федералното министерство на правосъдието на Република Австрия удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз, по отношение на осъдения от австрийски съд български гражданин Г. Ц. Б.. Удостоверението е изпратено с цел по-нататъшно изпълнение на постановената от Окръжен наказателен съд – Виена (Landesgericht f ьr Strafsachen Wien) присъда № 86 Hv 77/23 g. С нея на осъдения е наложено наказание лишаване от свобода в размер от 2192 дни. Той пребивава в място за изтърпяване наказанието лишаване от свобода, а именно затвор - Зонберг, Р. Австрия. СГС направил служебна справка в Националната база данни „Население“, от която се установило, че като настоящ адрес на осъдения, с дата на заявяване - 02.04.1991 г. (датата на раждане на лицето), е посочено с.Т. к., ул. Г. Д. № 67, обл.Враца, а като постоянен адрес, с дата на заявяване – 16.11.2020 г., е посочен гр.София, ул. •••. Със свое разпореждане №2729/13.09.24 г., съдията докладчик при СГС, НО,26 състав е прекратил производството по Н.Ч.Д.5653/24 г. по съображения, че компетентен да разгледа искането е ОС-Враца, който се явявал окръжен съд по местоживеене на лицето по смисъла на чл.7 от специалния закон. Аргументация е почерпена от чл.94 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/ и чл.48,ал.7 от Кодекса на международното частно право /КМЧП/. По-нататък, образувано е Н.Ч.Д.596/24 г. по описа на ОС-Враца. Съдът е изискал официален превод от немски на български език на приложените към удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2008/909/ПВР документи, както и различни видове писма и справки – от НБД „Население“ за постоянен и настоящ адрес, от УИС на ПРБ, справка за съдимост и др. С определението от 01.10.24 г., с което е прекратено съдебното производство по делото и е повдигната препирнята за подсъдност, е изложена аргументацията, че тъй като от приложените доказателствени материали е установено, че лицето живее и работи в гр.София, т.е. на територията на съдебния район на СГС, именно последният е компетентен в производството по реда на чл.12 ЗПИИСАННЛСМЛС по настоящото дело. За да бъде разбрана тезата на решаващата подсъдността инстанция, е необходимо да се изведат определени разсъждения. Най-напред този подход предпоставя преглед не само на разпоредбата на чл.7, ал.1 ЗПИИСАННЛСМЛС, но и на Рамково решение 2008/909/ПВР. Казаното е така, защото специалният закон въвежда изискванията именно на посочения акт от вторичното право на ЕС. Съгласно чл.7,ал.1 от закона компетентен орган в РБ да признае съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода, постановени в друга държава членка, е окръжният съд по местоживеенето на осъденото лице. Както СГС, така и ОС-Враца са обосновавали съдебните си актове с разпоредби от ЗГР и КМЧП, а ЗПИИСАННЛСМЛС е приет в изпълнение на вторичен акт на ЕС. Това означава, че следва да се тълкува в светлината и съответно на целта, която Рамковото решение преследва. А то е да се улесни социалната реинтеграция на осъденото лице, като се вземат предвид някои елементи, като напр. връзките на лицето с изпълняващата държава, както и дали то счита тази държава за място на своите семейни, езикови, културни, социални или икономически и други връзки с изпълняващата държава. Подчаст на това е мястото в изпълняващата държава, където лицето конкретно живее. Това намира опора и в самото удостоверение към Рамковото решение. В него може да се посочи такава информация, както е и сторено по настоящото дело от издаващата държава – Р. Австрия. В т.4,б„г“ от удостоверението е заявено, че осъденото лице е родено на 02.04.1991 г. в гр.Враца, РБ, а освен това австрийската страна е отбелязала, че местожителството на лицето е в гр.София, М., ул.Д. К. 3. В съставения на 02.04.2024 г. протокол (Niederschrift) в мястото за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, съдържащ разяснения относно възможността на предаване с цел по-нататъшно изпълнение на наказанието в РБ и волеизявлението на лицето в тази връзка, последното саморъчно е посочило, че е гражданин на изпълняващата държава и живее на адрес: София, М., ул. Д. К. № 3 (л.48 гръб от Н.Ч.Д.5653/24 г., съответно л. 45 в официалния превод на бълг. език от Н.Ч.Д.596/24 г.). Именно това следва да бъде прието за е актуален адрес, на който лицето живее в РБ. Казаното е видно и от изисканата от ОС-Враца справка за трудови договори. Според нея Б. живее в гр.София. ОС-Враца е изискал и справка от кметството на с.Т. к., известно като настоящ адрес на осъдения. Видно от нея, лицето не живее в селото още от дете, имотът е собственост на друго лице, родителите му са живели в съседния имот, оставен по наследство, който е съборен до основи и понастоящем е празен парцел (л. 36 от Н.Ч.Д.596/24 г.). От всичко изложено дотук следва да се направи извод, че критериите на ЗПИИСАННЛСМЛС и още повече – целите на Рамковото решение, се покриват от заявения като постоянен адрес на лицето в гр.София, в който то е изградило трайни връзки – лични, социални и професионални и съобразно това, с оглед разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗИНЗС, следва да бъде разпределено в такова място за лишаване от свобода, което по възможност да е най-близо до постоянния му адрес. Обобщено казано, формалното приложение на нормите на общото вътрешно законодателство, обосноваващи извода за съответен адрес по съответно производство от процесния тип, би се налагало тогава, когато не са прецизни данните за актуалното местоживеене в РБ на съответното лице. В случая сме изправени пред пълна яснота по този въпрос, в контекста на специалния закон и приемането му на основа на Рамково решение. А това определя необходимост от разглеждане на производството от ГС-София. Водим от горните съображения и на основание чл.44,ал.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение,