Определение № 865 от 25.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11941/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Венстара“ ЕООД, представлявано от управителя К. Попов, против определение № 9194 от 24.10.2023 г., постановено по адм. дело № 9938/2023 г. по описа на Административен съд София- град, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу мълчалив отказ на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“(ДФЗ), да се произнесе по заявление за подпомагане ИД № 08/04/1/0/00221 от 21.11.2016 г., УРН660812. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, като постановено в нарушение на материалните и процесуалните разпоредби на закона. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си. Иска определението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Ответникът по частната жалба – изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, чрез юрк.Панчева в писмен отговор оспорва жалбата, като неоснователна. Счита, че постановеното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение съдът е приел, че предмет на съдебен контрол е непроизнасяне на административен орган по заявление за подпомагане ИД № 08/04/1/0/00221 от 21.11.2016г., по което е било налице произнасяне със заповед № 03-РД/2805 от 10.07.2018г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, която заповед е отменена с решение № 4355 от 26.06.2019г., постановено по адм.дело № 11157/2018г. по описа на АССГ, и преписката е върната на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за изпълнение на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. С решение № 8231 от 25.06.2020 г., постановено по адм.дело № 9872/2019г. на ВАС е оставено в сила решение № 4355 от 26.06.2019г., постановено по адм.дело № 11157/2018г. по описа на АССГ. След отмяната на посочената заповед е издадена нова заповед № 03-РД/3274 от 12.10.2020г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с която е спряна обработката на подаденото заявление за подпомагане ИД №08/04/1/0/00221 от 21.11.2016г. и е удължен срокът за обработка на цитираното заявление за подпомагане с времето до установяване на факти и обстоятелства от значение за издаването на акта за неговото одобрение или отхвърляне. Заповедта за спиране е отменена с влязло в сила определение № 4095 от 07.06.2021г., постановено по адм.дело № 3440/2021г. по описа на АССГ. С молба вх. № 01-2600/3628-9/17.08.2023г. „Венстара“ ЕООД е поискала произнасяне по подаденото заявление за подпомагане ИД № 08/04/1/0/00221 от 21.11.2016г., При така установеното по делото съдът е приел, че е налице неизпълнение на влязлото в сила съдебно решение от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, а не мълчалив отказ. Изложил е доводи, че мълчалив отказ ще е налице, ако иначе компетентният административен орган не се произнесе в законно определените срокове по направено пред него искане. Непроизнасянето от административен орган след отмяната на два последователни акта, обективирани в изрични заповеди по процесното заявление не представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 от АПК и не подлежи на обжалване поради липса на предмет. С оглед на изложеното съдът е приел, че така предявената жалба се явява процесуално недопустима и на основание чл. 159, т. 1 АПК я е оставил без разглеждане. Определението е правилно. Съдът е установил правилно фактическата обстановка и въз основа на нея е извел правилни и законосъобразни изводи. Наличието на влязло в сила решение, по което административнит орган не се е произнесъл респективно не е изпълнил, не формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Мълчаливият отказ по чл. 58, ал. 1 АПК е относим към непроизнасянето на административния орган в дължимия срок, само при първоначално направено искане за издаване на административен акт, а след като в случая има влезли в сила съдебни решения, се касае за неизпълнение на съдебно решение и реда за защита на жалбоподателя се осъществяват по реда на чл. 304 и следв. АПК. В допълнение следва да се отбележи, че с оглед постановеното Решение на СЕС от 28 април 2022 г., постановено по съединени дела № С-160/21 г. и С-217/21 г., съгласно което член 75, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета, изменен с Регламент (ЕС) 2017/2393 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2017 г., трябва да се тълкува в смисъл, че ако разплащателната агенция на държава членка не изплати преди изтичането на определения в тази разпоредба срок помощ, поискана от земеделски производител, това не трябва да се приема за мълчалив отказ по съответното заявление за подпомагане, и то независимо дали съответният земеделски производител е бил уведомен за извършването на евентуални допълнителни проверки, които биха обосновали пропускането на срока. При така изложените доводи правилно съдът е приел, че жалбата е недопустима, тъй като не е налице мълчалив отказ, съответно липсва административен акт, който да подлежи на оспорване. Оспореното определение съответства на закона и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 изр. първо от Наредба за заплащането на правна помощ, следва да му бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто)лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. 1 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение