Определение № 193 от 30.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1440/2014 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба на В. А. В. за изменение на постановеното в закрито съдебно заседание определение № 88/18.03.2014 г., постановено по гр.д.№ 1440/2014 г. от състава на ВКС, ІV гр.отд., с правно основание чл.248 ГПК. Ответникът по молбата не е взел становище. Молбата е подадена в срок и е процесуално допустима. В молбата се твърди, че присъденото на основание чл.78, ал.3 вр. чл.81 ГПК адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева е недължимо от молителката, тъй като липсват доказателства за реално плащане на сумата по представеното адвокатско пълномощно. Производството по делото е образувано по молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение. С определението, чието изменение в частта за разноските се иска с настоящото молба, състава на съда е приел молбата за процесуално недопустима и я е оставил без разглеждане, като на основание чл.78, ал.3 вр. чл.81 ГПК е присъдил разноски на ответника по молбата, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по представеното адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие. В договора за правна защита и съдействие № [ЕГН] от 21.02.1014 г. е записано, че договореното възнаграждение е в размер на 500 лева, като е отбелязано, че сумата е платена при подписването на договора в брой. Това вписване има характера на разписка за платената сума и е достатъчно за съда, за да направи извод за плащането на сумата. В този смисъл са и указанията на ВКС, дадени с ТР №6/2012 г. на ОСГТК, по отношение доказването на плащането на възнаграждението. Доводите в тази насока за липса на доказателства за плащане на сумата, изложени в молбата, са неоснователни. Доколкото молбата се основава само на тези съображения, същата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия