Решение № 326 от 14.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1580/2010 г.

Решение № 326 от 14.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1580/2010 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК, образувано по касационната жалба на Д. И. Д. от [населено място], Л. о. против решение № 167/24.06.2010 г. по гр. дело № 632/2009 г. на Окръжен съд-Ловеч в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение № 550/14.12.2007 г. по гр. дело № 791/2006 г. на Районен съд-Троян и искът й по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) е отхвърлен за разликата над 668/1606 ид. части от недвижим имот, с идентификатор № * до пълния му размер. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение в обжалваната му част, както и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Срещу същото въззивно решение, но в частта, с която е уважен иска и ищцата е призната за собственик на 668/1606 ид. части от недвижимия имот е постъпила касационна жалба и от П. Н. Д. от [населено място]. В производството по чл. 288 ГПК, образувано по двете касационни жалби е постановено определение № 665/24.06.2011 г., с което е допуснато касационно обжалване на въззивното решение само по касационната жалба на Д. Д. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради констатираното противоречие по въпроса за възможността от частична реституция за ответника с даденото разрешение в ТР № 6/2005 г. на ОСГК. Констатирана е по делото активната легитимация на ищцата, относно придобиването на процесния имот № *, по кадастралния план на [населено място] п., одобрен със заповед от 2006 г., целият с площ от 1606 кв. м. и конкретни граници, по силата на нот. акт № */1972 г. на името на баща й И. Д., който имот през 1973 г. е бил застроен с жилищна еднофамилна сграда от 44 кв. м. и селскостопанска паянтова сграда от 49 кв. м. Установено е по делото, че с решение № 224/22.11.1968 г. на ИК на ОНС [населено място] е одобрен околовръстния строителен полигон на [населено място] п., в който е включен процесният имот до 22.11.1989 г., когато със заповед № 206/22.11.1989 г. на Председателя на ИК на ОбНС А. е одобрен кадастрален и регулационен план на [населено място] п. и по разписния план имотът е записан на М. В. Д. - съпруг на ищцата. Въззивният съд е обсъдил и обстоятелството, че от ответника П. Д. е открита процедура за възстановяване на правото на собственост върху земеделска земя, която не е окончателно приключила, тъй като издаденото решение на ПК [населено място] под № 14 от 02.02.1993 г. не е съпроводено със скица, индивидуализираща имота в стари реални граници. Прието е за безспорно и обстоятелството, че процесният имот е бил включен в ТКЗС, след което е бил предоставен за лично ползване на бащата на ищцата и върху него е било извършено застрояване, за което макар и да не са открити строителни книжа за законност на строежа, то видно от представеното удостоверение от 10.10.2001 г. за извършената реорганизация в общинската администрация при [община] за периода 1970 - 1972 г. и за извършена кражба на документи за извършено строителство, имотът е застроен със законни сгради, които отговарят на действащите строителни правила и норми към 01.03.1991 г. Независимо от тези обстоятелства е обоснован неправилния извод за възможността от частична реституция, като с помощта на техническата експертиза е определен прилежащия терен около тези сгради и е уважен установителния иск за собственост върху имота, предявен по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) частично за обем от правото, в размер на 668/1606 ид. части. Първоинстанционното решение № 550/14.12.2007 г. по гр. дело № 791/2006 г. на Троянския районен съд, в частта, с която е отхвърлен установителният иск за собственост за разликата до пълния му размер над уважения обем от претендираното право, както и в частта, с която искът по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) касаещ констативен нот. акт № */2006 г. е отхвърлен, е оставено в сила. К. съд, констатирайки, че правните изводи за възможна частична реституция в конкретния случай, са в противоречие с разрешението им в т. 2 на ТР № 5/05.04.2006 г. по т. дело № 5/2005 г. на ОСГК и ОСТК счита, че въззивното решение е неправилно, защото е незаконосъобразно в обжалваната му част и следва да се отмени, а вместо него се постанови касационен съдебен акт, с който се уважи установителната претенция и в отхвърлената част, като се отмени за съответната част и констативния нот. акт, издаден в полза на ответника на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, по следните съображения: обстоятелството, че процесният имот е предоставен за ползване на бащата на ищцата е безспорно установен по делото, т. е. налице е предоставяне на земеделски земи на трети лица, по смисъла на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ с разпоредителен акт, с който е променен правния и фактически статус на вещта, обременявайки я с ограничени вещни права. Върху този имот е реализиран законен строеж, обстоятелствено, преклудирано с влязлото в сила въззивно решение, в позитивната му част, по отношение на която не е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ процесната земя, като земеделска земя, която е включена през 1968 г. в строителните граници на населеното място и е застроена със законни сгради не подлежи на реституция, с оглед на възможността за трансформиране на придобитото право на ползване в право на собственост, т. е. по отношение на нея е отречена както частична, така и цялостна реституция. Водим от горните съображения, касационният съд счита, че след отмяната на въззивното решение в обжалваната му част следва да се признае по отношение на ответника правото на собственост на ищцата върху 938/1606 ид. части от процесния имот и бъде отменен констативния нотариален акт № */2006 г., издаден в полза на П. Н. Д. за тази част от правото на собственост, като постанови разноските направени от ищцата, в размер на 480 лева, затова ВКС на РБ, II-ро г. о.