Определение № 6125 от 04.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4427/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4, предл. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е във връзка с определение № 643 от 17.04.2026 г. по адм. дело № 256/2025 г. на Административен съд – Ямбол, с което съдът е повдигнал спор за подсъдност между Административен съд – Ямбол и Върховния административен съд и е изпратил делото на петчленен състав на ВАС за определяне на компетентния съд, който да се произнесе по касационна жалба на Държавен фонд „Земеделие“ против решение № 1547/05.11.2025 г., постановено по адм. дело № 256/2025 г. по описа на Административен съд – Ямбол, в частта относно присъдените разноски. Върховният административен съд, петчленен състав, за да се произнесе, съобрази следното: Производството пред Административен съд – Ямбол е образувано по жалба на „Габриел 2010“ ЕООД против уведомително писмо изх. № 02-280-2600/2111 от 01.06.2025г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023 по подадено заявление с УИН 28/280723/13938 на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, в частта на отказа за оторизиране на плащане по заявена от „Габриел 2010“ ЕООД интервенция „Еко схема за намаляване използването на пестициди (Еко-НИП)“ за сума в размер на 76404,81 лв. С Решение № 1547/05.11.2025 г., постановено по адм. дело № 256/2025 г., съдът е отменил оспореният акт и е изпратил административната преписка на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за ново произнасяне. С решението ДФ „Земеделие“ е осъден да заплати на жалбоподателя разноски по делото. Срещу решението е подадена касационна жалба от ДФ „Земеделие“, по която пред Върховния административен съд е образувано адм. дело № 12252/2025 г. С Решение № 4158/15.04.2026 г. по адм. дело № 12252/2025 г. Върховният административен съд е оставил в сила първоинстанционното решение, като е прекратил производството по касационната жалба в частта относно присъдените разноски и е приел, че пред първата инстанция производството е образувано на 24.06.2025 г., поради което на основание § 40 от Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 5.08.2025 г.) е приложим чл. 248 ГПК. В тази част касационната жалба има характер на молба по чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК и по нея следва да се произнесе първоинстанционният съд. С определение № 643 от 17.04.2026 г. по адм. дело № 256/2025 г. Административен съд – Ямбол е приел, че не е компетентен да се произнесе по искането, като е изложил съображения, че в случая приложима е разпоредбата на чл. 176а, ал. 4 АПК, съгласно която при подадена касационна жалба касационният съд се произнася и по искането за изменение или допълване на решението в частта за разноските. Посочил е, че производството пред първата инстанция е приключило след влизане в сила на изменението на АПК, обнародвано в ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г., поради което новата процесуална уредба следва да намери приложение. В тази връзка е повдигнат спор за подсъдност между Административен съд – Ямбол и Върховния административен съд. При така установените данни настоящият петчленен състав – II колегия на Върховния административен съд приема, че компетентен да се произнесе по касационната жалба в частта относно присъдените разноски е Административен съд – Ямбол. В конкретния случай изменението на АПК, обнародвано в ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 5.08.2025 г., с което е създадена нова разпоредба - чл. 176а, не намира приложение. Съгласно ал. 4 на чл. 176а АПК, при подадена касационна жалба срещу решението касационният съд се произнася и по искането за изменение или допълване в частта за разноските, ако такова е направено. Съгласно § 40 от Предходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (ПЗР на ЗИД АПК), неприключилите производства пред административния орган и пред съда до влизането в сила на закона се довършват по досегашния ред. Разпоредбата има характер на специално преходно правило относно действието във времето на новите процесуални норми, въведени със закона, включително разпоредбата на чл. 176а АПК. С нея законодателят изрично е предвидил, че за висящите към 05.08.2025 г. производства продължава да се прилага досегашният процесуален ред. От данните по делото е видно, че главното съдебно производство е образувано преди влизане в сила на изменението на АПК и към 05.08.2025 г. не е било приключило, поради което нормата на чл. 176а АПК е неприложима съгласно § 40 от ПЗР на ЗИД АПК. Разпоредбата на чл. 176а АПК е нова и не се прилага за заварените и образувани преди датата на влизането й в сила съдебни производства, каквото е настоящото. Съдебният акт, постановен по искане за изменение на решение в частта за разноските, става част от самото решение, поради което производството по разноските не може да бъде разглеждано отделно от основния спор. Понятието „неприключило производство“ по смисъла на § 40 от ПЗР на ЗИД АПК следва да се разбира като неприключило окончателно съдебно производство, а не като производство, приключило пред отделна съдебна инстанция. Обратното тълкуване би довело до приложение на различни процесуални режими в рамките на едно и също съдебно производство, което е несъвместимо с принципите на правната сигурност и процесуалната последователност. Ето защо, след като главното производство е образувано преди 05.08.2025 г., искането относно разноските следва да бъде разгледано по реда на чл. 248 ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 АПК, от съда, постановил решението. Посочените в определението на Административен съд – Ямбол съдебни актове на отделни състави на Върховния административен съд нямат задължителен характер по смисъла на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт и не обвързват настоящия състав. По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 4, предл. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав – II колегия