Определение № 257 от 28.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1375/2024 г.

Производството е по чл.248 ГПК.

Образувано е по молба и на двете страни за изменение в частта на разноските на постановеното по чл.288 ГПК определение № 3127/27.11.2024г. по т.д.№ 1375/2024г., I т.о., както следва:

• молба на ищеца „Олимп.Ю.В.-имоти в София“ ЕООД, [населено място], подадена чрез адв.В. В., в която е релевирано за първи път възражение по чл.78, ал.5 ГПК, с искане за намаляване на присъдените в негова тежест разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на касационната жалба в размер на 5000лв.

• молба на ответника „Аджис Билд 1“ ЕООД, [населено място], чрез адв.Т. И. от САС, с искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5000лв./ над присъдените с определението в размер на 5 000лв./

С постъпилите писмени становища всяка от страните оспорва молбата по чл.248 ГПК на насрещната страна.

Съставът на I т.о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Определението, чието изменение по реда на чл.248 ГПК се иска, е постановено в производството по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Олимп.Ю.В.-имоти в София“ ЕООД, [населено място]. С него въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за защита по касационната жалба в размер на 5000лв., представляващи част от общопретендираните от ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 10 000лв.

В определението по чл.288 ГПК, чието изменение в частта за разноските се иска, е прието, че ответникът по касационната жалба „Аджис Билд 1“ ЕООД, [населено място], не е доказал извършването на разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба по конкретното дело над присъдения размер от 5000лв. Този извод не се променя от поддържаното в молбата по чл.248 ГПК на ответника, че е заплатил сума в размер на 5000лв. и по банковата сметка на адв.В.М. на 22.05.2024г., което е в периода след връчване на препис от касационната жалба/17.05.2024г./ и подаване на отговора на касационната жалба/ 17.06.2024г./, тъй като в основанието за това плащане не е посочен конкретен номер на дело, съответно не може да се изключи плащането да е по друго дело. Ето защо молбата на ответника за допълване на определението в частта за разноските е неоснователна и се оставя без уважение.

Противно на неоснователно поддържаното от ищеца, възражението на ответника, с правно основание чл.78, ал.5 ГПК е своевременно заявено с молбата по чл.248 ГПК, предвид на това, че в производството по чл.288 ГПК не се извършва двойна размяна на книжа, съответно препис от отговора на касационната жалба с приложенията не се връчва на касатора.

Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК е изяснено в мотивите към т.3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Указано е, че то се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото; Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай – например задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси, определя сложност в по-ниска степен; След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.

Постоянната съдебна практика на касационния съд приема, че фактическата и правна сложност на делото, като законоустановен критерий при преценката за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, произтича от извършените от страните процесуални действия, вида на претенцията, обема на събраните доказателства и от подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика.

Предвид задължителното за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК, решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, следва да се приеме, че размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В случая, от една страна, производството по чл.288 ГПК не се характеризира с голяма фактическа и правна сложност, но, от друга страна, направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5000лв. за подаване на отговора на касационната жалба на насрещната страна са незначително надхвърлящи минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т.5 от НМРАВ, ред. преди изменението, но изцяло съответстват на обема и качеството на подадения чрез процесуалния представител на ответника отговор на касационната жалба. Поради изложеното, направените разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на касационната жалба в размер на 5000лв. не следва да бъдат намалявани, при приложение на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК. Ето защо и искането на ищеца за изменение на постановеното по делото определение по чл.288 ГПК е неоснователно.

Като обобщение, молбите и на двете страни следва да бъдат оставени без уважение.

Мотивиран от това, съставът на ВКС: