Определение № 10157 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10207/2025 г.
ВАСВторо отделение22.10.2025 г.докладчик Галина Солакова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 6342/14.07.2025 г.,, постановено по адм. дело № 1390/2025 г. по описа на Административен съд- Пловдив. ОСЪЖДА Н. Т. К., [ЕГН] и Н. Т. Л., [ЕГН] да заплатят поравно на Община Пловдив сумата 200лв / по 100лв всяка/, разноски. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА секретар: Членове: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА /п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА
Мотиви
Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Н. Т. К. и Н. Т. Л., чрез адв. Матеев, срещу определение № 6342/14.07.2025 г.,, постановено по адм. дело № 1390/2025 г. по описа на Административен съд- Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата им срещу мълчалив отказ на кмета на Община Пловдив за издаване на заповед за одобряване на ПУП-ПРЗ за ПИ № 56784.19.33 по КККР на гр.Пловдив по заявление вх. № 21 П-8633
от 12.02.2024 г. и е прекратено производството по делото. В частната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост и се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът кмет на Община Пловдив, в писмен отговор, чрез гл.юрк. Ангелов, ангажира становище за неоснователност на частната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното определение. Претендира разноски-юрк.възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:
Обжалваното определение е мотивирано с просрочие на оспорването, тъй като проекта на ПУП-ПРЗ е приет с решение по т. 20, от протокол № 22/20.11.2024 г. на ОбЕСУТ и на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ е предложено на кмета на Община Пловдив да издаде заповед за одобряването му, който не се е произнесъл в законоустановения 14-дневен срок / до 05.12.2024 г./. Прието е, че срещу така формираният мълчалив отказ не е депозирана жалба в спец. срок по чл. 215, ал. 4 ЗУТ, т.е. до 19.12.2024 г. включително.
Определението е правилно, обосновано и законосъобразно.
Безспорно се установява от приложената по делото административна преписка, че проекта за ПУП-ПРЗ по заявление вх. № 21 П-8633
от 12.02.2024 г., подадено от двете жалбоподателки, е приет на 20.11.2024 г. от ОбЕСУТ с решение, което не подлежи на съобщаване, както и на самостоятелно оспорване, тъй като е помощен акт в процедурата по одобряване на плана. Считано от датата на приемане на проекта започва да тече 14-дневният срок по чл. 129, ал. 2 от ЗУТ за кмета да издаде заповед за одобряването му, който срок изтича на 05.12.2024 г, както правилно е прието от първоинстанционният съд. Следователно от следващия ден започва да тече срокът по чл. 215, ал. 4 ЗУТ за обжалване на мълчаливия отказ, който изтича на 19.12.2024г. Жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство е подадена извън този срок – на 02.07.2025г., поради което се явява просрочена и процесуално недопустима. Неоснователни са наведените от частните жалбоподатели доводи за това, че началният момент, от който започва да тече срока по чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, е момента на узнаването за постановеното от ОбЕСУТ решение, тъй като законът не въвежда задължение за съобщаване на това решение на заявителите. С оглед на изложеното, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила като законосъобразно. С оглед изхода на делото и надлежно заявената от ответникът претенция за разноски, частните жалбоподателки дължат поравно разноските за настоящата инстанция в размер на 200 лева, съставляващи мин. юрк. възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ.