Решение № 7929 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5881/2026 г.

Производството е по чл.208 – чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ч. О. Д. срещу решение № 15723 от 23.04.2026г., постановено от Административен съд София-град, Първо отделение, 5 състав по адм.д.№4299/2026г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон – касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Заявено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да се отмени разпореденото настаняване в Специален дом за временно настаняване на чужденци и се дадат указания за незабавното освобождаване на касационния жалбоподател. Ответникът – ЗА началник отдел „Миграция“ СДВР, с представено по делото писмено становище, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и заявява искане за оставяне в сила на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и от страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което разглеждането на касационната жалба е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване от Ч. О. Д. – гражданин на Нигерия на заповед № № 5392 ПАМ-182/20.03.2026 г. на ЗА началник отдел "Миграция" - СДВР, за принудително настаняване на чужденец в Специален дом за временно настаняване на чужденци към дирекция "Миграция". Съдът е отхвърлил оспорването. За да стигне до правен извод за законосъобразност на оспорената заповед, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, съобразно чл. 44, ал. 6, вр. ал. 1 от ЗЧРБ – ЗА началник отдел "Миграция" – СДВР, съобразно приложената заповед № 513з-9426/06.12.2018 г. на директора на СДВР, с която е оправомощен началника на отдел "Миграция" да издава такива заповеди и приложената заповед № 513з-5977/19.05.2025 г. на директора на СДВР за възлагане на функционлани задължения на държавен служител в СДВР. Съдът приема, че заповедта е мотивирана с посочване както на фактическите, така и на правните основания за издаването ѝ, с оглед на което е спазено изискването на чл. 59, ал. 1 във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Като правни основания за издаване й са посочени разпоредбите на чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от ЗЧРБ, а от фактическа страна органът е приел, че по отношение на чужденеца е приложена принудителна административна мярка по чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ и препращане на мотиви към докладна записка № 5392р-188 от 20.03.2026 г. г., както и наличието на опасност чужденецът да се укрие. При тези установявания, съдът приема, че оспорената заповед е издадена при спазване на административно-производствените правила. По отношение на извършената преценка за материална законосъобразност на оспорената заповед, решаващият съд приема, че чужденецът има издадена заповед УРИ № 5392 ПАМ-411/12.05.2025 г., с която е наложена принудителна административна мярка – "Връщане до страната на произход", която не е обжалвана и е влязла в сила. Оспорената заповед е издадена на основание чл.44, ал. 6 от ЗЧРБ, който предвижда, че в случаите, когато чужденецът, на когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органите по ал. 1 могат да издадат заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на връщането или експулсирането. Материално-правните предпоставки, които следва да са налице, за да се издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в СДВНЧ, са заповед за приложена административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЧРБ и поне една от следните предпоставки, а именно лицето да възпрепятства изпълнението на заповедта или да е налице опасност същото да се укрие. Мярката по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, има за цел да обезпечи изпълнението на влязлата в сила мярка за отвеждане на лицето до границата на РБ. След извършен обстоен анализ на фактите по делото и при съобразяване на дефинитивната норма на §1, т.4в от ДР ЗЧРБ, съдът е стигнал до извод, че са изпълнение материалните предпоставки на издаване на заповед за обезпечаване изпълнение на наложената принудителна административна мярка „Връщане до страната на произход“. По тези доводи първоинстанционният съд е отхвърли оспорването. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обосноват наличие на касационни отменителни основания. При напълно изяснена фактическа обстановка, обусловена от данните от приобщените по преписката доказателства, първоинстанционният съд е достигнал до обосновани и съответни на закона изводи. Изложените от съда мотиви са подробни, ясни, безпротиворечиви и относими към същността на спора. Принудителното настаняване в специален дом за временно настаняване, предвидено в чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ има за цел да обезпечи изпълнението на взета по отношение на чужденеца предходна принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1 от ЗЧРБ, която в конкретната хипотеза е - връщане до страна на произход. Законът предвижда, че тази мярка - принудително настаняване в СДВНЧ, се прилага в случаите, когато чужденецът възпрепятства изпълнението на заповедта, с която се налага мярката по чл. 39а, ал. 1 от ЗЧРБ или е налице опасност от укриване. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ, "опасност от укриване" е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. Данни в тази насока могат да бъдат обстоятелството, че лицето не може да бъде намерено на обявения от него адрес на пребиваване, наличие на предходни нарушения на обществения ред, на предходни осъждания на лицето, независимо от реабилитацията, не е напуснало страната в рамките на предоставения му срок за доброволно напускане, ясно е показало, че няма да се съобрази с наложената му мярка, притежава подправени документи или няма никакви документи, представило е невярна информация, вече се е укривало, не е спазило забрана за влизане и друго подобно поведение. По делото е установено, че лицето след 10.01.2025г. няма разрешение за пребиваване на територията на РБългария, няма данни да разполага със средства за издръжка, няма регистриран адрес на пребиваване, няма основание за пребиваване в страната, тъй като последното уверение от Нов български университет е за записан есенен семестър 2023/2024г. Самият факт, че принудителната административна мярка „Връщане до страната на произход“ е наложена със заповед УРИ № 5392 ПАМ-411, издадена на 12.05.2025г., сочи на обоснован извод, че повече от една година чуждият гражданин е възпрепятствал изпълнението на наложената мярка. При така установените факти, обоснован е правният извод на решаващият съд, че налагането на обезпечителната мярка по чл.44, ал.6 от ЗЧРБ е допустимо, необходимо и обосновано. Неоснователни са доводите, изложени в касационната жалба за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С разпоредбата на чл.46а, ал.2 от ЗЧРБ законодателят е предвидил изключително съкратени срокове за разглеждане на производствата по оспорване на заповедите по чл.44, ал.6 от ЗЧРБ, като предвидените срокове са изцяло съобразени с интереса на оспорващия чужд гражданин по отношение на който е предприета обезпечителната мярка. В случая съдът е разгледал спора при съобразяване на регламентираните кратки срокове за приключване на спора. За насрочените съдебни заседания страните са били редовно призовани, като по искането на процесуалните представители на жалбоподателя за отлагане разглеждането на делото съдът е постановил мотивирано определение, с което е отказал отлагане на делото, тъй като не са представени доказателства за ангажираност на адв.Петрова за датата на насроченото съдебно заседание. Неучастието на жалбоподателя и неговите процесуални представители в насрочените две съдебни заседания не се дължи на поведение на съда, което да нарушава процесуалното право на страната да участва при разглеждане на делото. По тези доводи настоящият състав прецени като неоснователни доводите на касационния жалбоподател за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По делото е постъпило искане от касационния жалбоподател за спиране изпълнението на наложената принудителна административна мярка „Връщане до страната на произход“. Тази мярка е наложена с влязла в сила заповед УРИ № 5392 ПАМ-411/ 12.05.2025г., поради което за изпълнението на влезлия в сила административен акт са приложими правилата на Глава седемнадесета, Раздел I от АПК. Предмет на производството по настоящето дело е оспорване на заповед, с която се обезпечава изпълнението на влязлата в сила заповед за налагане на принудителна административна мярка. В настоящето производство съдът не може да се произнесе по искане за спиране действието на друг влязъл в сила административен акт. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал релевираните нарушения, поради което решението следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение