Решение № 8696 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9338/2011 г.

Решение № 8696 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9338/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Хлебопроизводство и сладкарство" ООД, гр. Търговище, представляван от управителя Пламен Дончев Панайотов, срещу Решение 1236/25.05.2011 г. на Административен съд - Варна, Първо отделение, девети състав, постановено по адм. д. № 1744/2010 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 250900330/25.01.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, в частта потвърдена с Решение № 182/30.03.2010 г., издадено от директора на дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП, с който за данъчен период м. 03.2005 г. - м. 05.2009 г. са установени задължения по ЗДДС в размер на 289529,69 лв. главница и 45273,84 лв. лихва, и задължения по ЗКПО по години, както следва: за 2005 г. след увеличение на финансовия резултат декларираната загуба е намалена на загуба в размер на 204998,08 лв.; за 2006 г. след последователно увеличаване и намаляване на финансовия резултат е установена облагаема печалба 0 лв.; за 2007 г. и 2008 г. - корпоративен данък общо в размер на 5225,27 лв. и лихва - 660,48 лв. В касационната жалба са развити доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение, както и постановяване при наличие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска отмяната му и постановяване решение по съществото на спора. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Варна е бил Ревизионен акт № 250900330/25.01.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, в частта потвърдена с Решение № 182/30.03.2010 г., издадено от директора на дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП, с който за данъчен период м. 03.2005 г. - м. 05.2009 г. са установени задължения по ЗДДС в размер на 289529,69 лв. главница и 45273,84 лв. лихва, и задължения по ЗКПО по години, както следва: за 2005 г. след увеличение на финансовия резултат декларираната загуба е намалена на загуба в размер на 204998,08 лв.; за 2006 г. след последователно увеличаване и намаляване на финансовия резултат е установена облагаема печалба 0 лв.; за 2007 г. и 2008 г. - корпоративен данък общо в размер на 5225,27 лв. и лихва - 660,48 лв. По оспорването за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила: В касационната жалба са изложени съображения, че сезираният първоинстанционен съдебен състав се е произнесъл формално по наведените твърдения за немотивираност на акта и начина на събиране на доказателства от данъчните органи. Настоящата инстанция намира за неоснователни твърденията в жалбата. От наличната по преписката документация е видно, че както РД, така и РА са мотивирани, а мотивите на РД се считат и за мотиви на РА. Представляващият дружеството е уведомен, че ревизията ще се извърши по особения ред на чл. 122 от ДОПК. В ДОПК е предвидена възможността едно и също лице да е издател на РА и да му е възложена ревизията. Това не е нарушение на правилата, а напротив - принцип за законосъобразност на акта. Съдът е обсъдил компетентността на издалия РА като е проследил неговото управомощаване и при това е налице липса на порок на волята. Във връзка с компетентността на органа, издал ревизионния акт, е представена Заповед № К900330/18.12.2009 г., издадена от Геновева Атанасова, оправомощена да възлага ревизии съгласно Заповед № 17/13.01.2006 г. на Директора на ТД на НАП - Търговище. В хода на ревизията са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК. Впоследствие, след направен анализ на заведената счетоводна отчетност, представените писмени обяснения на служители на ревизираното дружество и на трети лица, и на останалите събрани в хода на проверките доказателства, органите по приходите преценяват, че ревизията не следва да се извършва по особения ред на чл. 122 от ДОПК, а по материалните закони, което също не съставлява нарушение. Във връзка с наведените в жалбата твърдения, настоящата инстанция констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентен орган и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци влечащи неговата нищожност. Настоящата инстанция намира за необосновани оплакванията на жалбоподателя досежно реда, по който е проведено ревизионното производство. Особеният ред на облагане по чл. 122 от ДОПК предполага доказателствата, представени от задълженото лице да не дават възможност на органа по приходите правилно да определи неговите задължения за ревизирания период, поради което той следва да премине към облагане "по аналог" и сам да определи размера на приходите и размера на разходите за периода, като вземе предвид вида дейност, която упражнява лицето, мястото на упражняване на тази дейност и всички други относими обстоятелства. Законът не посочва особен ред, по който органът по приходи веднъж започнал производството по реда на чл. 122 от ДОПК, може да изостави този особен ред и да извърши производството по общите правила. Това следва да се извърши просто като органът по приходите довърши производството по общия ред след констатиране на наличието на достатъчни и пълни сведения за установяване на данъчната основа по общия ред. В тази хипотеза, реализирана и в настоящия казус, събраните доказателства и изяснените обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, включително и декларацията по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, могат да се използват при издаване на ревизионния акт по общия ред, когато удостоверяват факти и обстоятелства от значение за производството. Неоснователно е и другото възражение за нищожност на РА, поради определянето на компетентен орган за издаване на РА на лице участвало в хода на ревизията и в съставяне на ревизионния доклад. ДОПК не съдържа законова забрана като издател на РА да бъде определен орган по приходите, участвал в ревизионното производство, поради което същото не може да се квалифицира като нарушение още по малко от категорията на съществените. По прилагането на ЗДДС: Съдът е приел, че приложението на разпоредбата на чл. 79, ал. 3 ЗДДС спрямо касатора, чрез установяване на данъчни задължения за ДДС в размер на приспаднатия данъчен кредит следва да са налице кумулативно няколко предпоставки - лицето да е регистрирано по ЗДДС, да е ползвало данъчен кредит за закупени от него стоки и същите стоки да са установени като липсващи. В случая е пълно установено и не е било спорно, че лицето е регистрирано по ЗДДС и е ползвало данъчен кредит за стоките, които са установени като липсващи. Спорно е било дали е налице "липса" на тези стоки. Както правилно са приели данъчните органи и впоследствие съда, "липса" се установява чрез инвентаризация, проведена по реда на ЗСч. Инвентаризацията е проведена съгласно изискванията на чл. 22 от ЗСч. и след анализ на счетоводните регистри на дружеството. Безспорно се установява, че е налице констатирана липса на посоченото по-горе брашно в килограми. В реда на гореизложените мотиви следва да се посочи, че неоснователно се поддържа от касатора и доводът, че съдът неправилно е установил, че органите по приходите не са събрали доказателства за периода, през които са възникнали съответните обстоятелства. Разпоредбата на чл. 79, ал. 3 ЗДДС предвижда, че регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. Съгласно ал. 4 от същата разпоредба, корекцията по ал. 1 и 3 се извършва в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол за извършената корекция и отразяване на този протокол в дневника за продажбите и справка-декларацията за този данъчен период. В случая не са допуснати твърдените в касационната жалба нарушения. При данъчнозадълженото лице са констатирани липси, за които е начислен данък в претендирания размер. Тежестта на доказване е на страната на жалбоподателя. Като не е ангажирал доказателства, оборващи твърденията на данъчните органи, но съдът правилно е постановил решението си. От представените по делото доказателства се потвърждава, че жалбоподателят е ползвал право на данъчен кредит за липсващото брашно и другите материали поради което правилно на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС е начислен данък. При така увеличената данъчна основа, на основание чл. 86 вр. чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС правилно ревизиращите органи са доначислили ДДС. Относно допълнително начислен ДДС на основание чл. 55 от ЗДДС (отм.)за разлика в цената на хляба фактуриран като ишлеме вместо редовен, възражения в жалбата не са изложени. Относно начислен ДДС на основание чл. 86, вр. с чл. 130 от ЗДДС, вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 2 и чл. 26, ал. 7 и чл. 55, ал. 1 от ЗДДС (отм.) за неотчетени продажби от предоставена услуга - наем на недвижим имот жалбата е неоснователна. Липсват касационни основания. По прилагането на ЗКПО. В резултат на коригиране на задълженията по ЗДДС, органите по приходите са извършили корекции и по ЗКПО. За отчетната 2005 г. декларираният от дружеството финансов резултат е увеличен на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) със сумата 63077,91 лв., представляващи укрити приходи от сделки между свързани лица, и на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО (отм.) - със сумата 6416,74 лв., представляваща неотчетени приходи от наеми. За отчетната 2006 г. на същите основания финансовият резултат е увеличен със посочени в РА суми, представляващи приходи от разлика в цена на хляб, фактуриран като хляб ишлеме вместо редовен хляб, неотчетени приходи от наем и укрити приходи от сделки между свързани лица. За отчетната 2007 г. на ревизиращите органи са увеличили декларирания финансов резултат на дружеството, както следва: на основание чл. 78 от ЗКПО със сума от 21 279,70 лв., формирана от 14 279,62 лв. - неотчетени приходи от хляб Албена, и 7000,08 лв. - неотчетени приходи от наеми; на основание чл. 15 от ЗКПО - със сума от 50 376,26 лв., представляващи укрити приходи от сделки между свързани лица. След приспадане на данъчната загуба по реда на чл. 70 и 71 от ЗКПО е определена данъчна печалба 9518,08 лв. с дължим корпоративен данък 951,90 лв. За отчетната 2008 г., предвид установените неотчетени приходи от продажба на закуски в размер на 60 492,04 лв. и 7000,08 лв. - неотчетени приходи от наеми, приходната администрация е извършила увеличение на основание чл. 78 от ЗКПО със сумата от 67 492,12 лв., и на основание чл. 15 от ЗКПО - със сумата 92 754,51 лв. В решението си съдът е обсъдил заключението на работилата ССч. експертиза с основно и допълнително заключение, както и показанията на разпитаните по делото свидетели - органи по приходите, извършили инвентаризацията. С оглед горното фактическите констатации се подкрепят от събраните в хода на ревизията доказателства и издадения РА се явява законосъобразен. Фактите по делото са установени по безспорен начин. Първоинстанционният съд е направил правилни изводи въз основа на събраните доказателства. Не са налице сочените от касатора основания за отмяна на оспореното решение. Същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Съдът е приложил относимите разпоредби, не е допуснал нарушения и съдопроизводствените правила и е направил обосновани изводи, съответстващи на събраните доказателства при разглеждане на делото. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,