Определение № 267 от 28.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2555/2016 г.

Производството е по реда на чл.274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на П. М. Н. срещу определение от 11 юли 2013 г. по ч. гр.д. № 409 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, Въззивно отделение, втори „Г“ състав, с което е върната частната му касационна жалба против определение № 8913 от 7.5.2013 г. по делото. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно и моли то да бъде отменено, след което делото да бъде върнато за администриране на касационната му жалба. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становището на частния жалбоподател, приема следното: Частната жалба е подадена в срок срещу преграждащо определение на въззивния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. След като П. Н. е получил указания, че следва да внесе 15 лв. държавна такса по подадената от него касационна жалба срещу определението по делото, той е подал молба за освобождаване от държавна такса, която е била оставена без уважение. В този случай жалбоподателят е могъл или да обжалва отказа за освобождаване от държавна такса, или да я внесе, което с оглед на незначителния и размер е било напълно в неговите възможности. Той обаче е бездействал въпреки дадените му указания, поради което е длъжен да понесе неблагоприятните процесуални последици, изразяващи се във връщане на частната касационна жалба. По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното определение съответства на разпоредбата на чл.262, ал.2, т.2 от ГПК и затова следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение