Определение № 265 от 19.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 915/2016 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Молителят В. Н. С. иска да бъде изменено решение № 151/16.06.2016 по настоящото дело в частта за разноските, тъй като размерът на изплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение 3.000 лева е прекомерен, а молителят не е поискал намаляването му в съдебно заседание, тъй като съдът не е докладвал постъпилата писмена молба, с която са поискани разноски и са представени доказателства за извършването им. Ответницата по молбата Д. И. А. възразява, че молителят се е явил в съдебно заседание с адвокат и е имал възможност да възрази за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение, но е пропуснал тази процесуална възможност. По същество ответницата намира молбата неоснователна, тъй като минималният размер на адвокатското възнаграждение с оглед цената на иска 50.459,10 лева е 1.532,00 лева, а уговореното и изплатено от нея адвокатско възнаграждение в размер на 3.000,00 лева не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че в отговора на молбата за отмяна ответникът е предявил претенция за разноски в размер на 3.000,00 лева, като е заявил, че допълнително ще представи доказателства за извършването им, договорът за адвокатска защита, съдържащ разписка за изплатеното възнаграждение е получен в съда по факс в деня на заседанието 04.06.2016 г. и е пристигнал в оригинал по пощата на следващия ден, намира, че възражението за прекомерност е направено своевременно, но разгледано по същество то е неоснователно. Фактическата и правна сложност на делото е над средната, поради което няма основание за присъждане на разноски съобразно минималния допустим размер на адвокатското възнаграждение. Основанието за присъждане на разноски в намален размер е прекомерност, а не несъразмерност на изплатеното адвокатско възнаграждение. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение