Определение № 4396 от 01.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4481/2024 г.

Производство по чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба на В. В. Н., чрез пълномощник адв. С. С. А. за изменение на определение № 2527/20.05.2025 г. по гр.д. № 4481/2024 г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение, в частта относно възложените в тежест на молителя разноски дължими в полза на адв. М. М. К. от АК – Пловдив, представлявал в касационното производство ответницата К. Д. Б. при условията на чл.38 ал.1 т.3 от ЗАдв. Претендира се отмяна на определението в тази му част. Твърди се, молителят е постигнал извънсъдебна спогодба от 06.12.2024 г. с ответника по касационната жалба - К. Д. Б., по силата на която страните са се споразумение по въпросите, касаещи решение № 111/12.06.2024 г. по в.гр.д. № 210/2024 г. на Апелативен съд- Пловдив, с което е потвърдено решение № 1579/13.12.2023 г. по гр. д. № 2105/2023 г. на ОС - Пловдив и по отношение на касационното обжалване на решението, по което към онзи момент все още не е имало постановен окончателен съдебен акт. Постигнатата спогодба не била депозирана своевременно по делото поради пропуск на молителя. В същата била изразена волята на страните и постигнато съгласие, че не претендират присъждане на разноски по всички водени помежду им дела - изпълнителни, граждански, включително и по отношение на настоящото производство. Насрещната страна К. Д. Б., в срока за отговор по чл.248 ал.2 ГПК не е изразила становище по молбата. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по така направеното искане, взе предвид следното: Молбата за изменение на определението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество, същата се преценява като неоснователна, по следните съображения: Производството по настоящото дело е приключило с определение № 2527/20.05.2025 г., постановено в производство по чл.288 ГПК, с което съдът не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 111/12.06.2024 г. постановено по в.гр.д. № 210/2024 г. по описа на Апелативен съд- Пловдив. С постановеното по делото определение съдът е приел, че К. Д. Б., като участник в производството, е била представлявана безплатно от адвокат в касационното производство, при условията на чл.38 ал.1 т.3 от ЗАдв. Приел е, че съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗАдв, в хипотезата на което и да е от основанията за поето процесуално представителство по ал. 1 на същата разпоредба, съдът определя възнаграждение за адвоката в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати, както и че според решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 съдът не е обвързан от предвидените минимални размери в наредбата по чл. 38, ал. 2, изр. второ от ЗАдв. във вр. с чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Дължимото адвокатско възнаграждение е определено в размер от по 1200 лв. Същото е възложено в тежест на касатора В. В. Н.. Приложената към молбата извънсъдебна спогодба от 06.12.2024 г., касае и урежда отношенията между страните в производството във връзка с водените между тях граждански и изпълнителни дела /гр.д. № 2105/2023 г., на ОС - Пловдив, по което има постановено Решение № 1579 от 13.12.2023 г., обжалвано с въззивна жалба, образувано в.гр.д. № 210/2024 г., на Апелативен съд - Пловдив, обжалвано с касационна жалба; изпълнително дело № 504/2022 г. по описа на Д. З. П.-Я. - частен съдебен изпълнител с peг. № 711 и район на действие Окръжен съд - Варна, и гр.д. № 10903/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, както и издаден изпълнител лист в полза на Д. Б. /т.6 от спогодбата//, при сбъдване на условие посочено в т.1 от спогодбата. Същата е неотносима към дължимото на адвокат М. М. К. възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв. В случая не се касае за присъждане на разноски в полза на страна по делото. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 ЗАдв. е установено от закона. С оглед изхода на касационното производство и заявената в отговора на касационното жалба претенция за определяне на възнаграждение, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатът, оказал на ответната страната К. Б. безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, каквото му е било определено и присъдено от съда. С оглед на това, искането на молителя е неоснователно, респ. липсва основание за изменение на постановено по делото определение в частта му за разноските. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г.о.