Определение № 5187 от 20.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3832/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на З. К. К., подадена чрез адв. Л. Денков, против определение № 27340 от 10.12.2024 г., постановено по адм. дело № 2740/2024 г. на Административен съд – София-град. Частният жалбоподател излага, че обжалваното определение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че оспореното писмо има характер на индивидуален административен акт, като органът не се е произнесъл по отношение на подаденото заявление. Моли обжалваното определение да бъде отменено и претендира присъждане на извършените в двете съдебни производства разноски. Ответникът – кметът на Община Роман, не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в 7-дневния срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която постановеното определение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното определение Административен съд – София-град е оставил без разглеждане жалбата на З. К. К. против писмо № 9400-230(1)/21.02.2024 г. на кмета на Община Роман и е прекратил производството по делото. С оспореното писмо по повод заявление № 9400-230/12.02.2024 г. на К., с което е поискано разрешение за почистване на нежелани дървесни и храстови видове в поземлените му имоти по чл. 32 от Закона за опазване на селскостопанското имущество (ЗОСИ), кметът на Община Роман, му е отговорил, че ако желае да ползва земеделските си имоти като такива, следва да извърши необходимото предвидено в чл. 84 от Закона за горите (ЗГ) в Регионална дирекция по горите (РДГ) гр. Берковица. Административният орган е посочил, че процедурата в РДГ гр. Берковица следва да приключи с протокол, който е правното основание да се даде ход на заявлението му и след получаването на протокола, следва да го приложи към образуваната по случая преписка в Община Роман. Първоинстанционният съд е приел, че посоченото писмо няма характер на административен акт, тъй като липсва произнасяне по отношение на подаденото заявление за издаване на разрешение. Решаващият състав е приел, че с писмото нито се отказва издаване на разрешение, нито се уважава искането, поради което не засяга права и законни интереси на жалбоподателя. Изложеното е мотивирало административният съд да приеме, че е налице недопустимост на жалбата по чл. 159, т. 1 от АПК. Определението е неправилно. В чл. 32 от ЗОСИ е регламентирана процедура за получаване на разрешение за отсичане и изкореняване на дървета и на лозя. Съгласно ал. 2 на посочената норма разрешение за отсичане и изкореняване до пет дървета и на лозя до 1 декар се дава от кмета на района или кметството въз основа на писмена молба и при наличие на уважителни причини, а ал. 3 регламентира, че разрешение за отсичане и изкореняване на по-голям брой дървета и на лозя над 1 декар се дава от началника на управление "Земеделие" при общинската администрация въз основа на писмена молба и при наличие на крайно уважителни причини. Жалбоподателят К. е инициирал административно производство по посочения ред, чрез подаване на заявление до кмета на Община Роман, а с оспореното писмо органът е отказал да го разгледа, докато не се проведе процедура по чл. 84 от ЗГ. В чл. 84, ал. 1 от ЗГ е предвидено, че извън случаите по чл. 83, когато физическо или юридическо лице, собственик на поземлени имоти в земеделски територии, установи, че имотите му са придобили характеристиките на гора по смисъла на този закон след 1 март 1991 г., но желае да ги ползва като земеделска територия, той подава декларация до директора на съответната регионална дирекция по горите. Директорът на регионалната дирекция по горите назначава комисия, която да установи обстоятелствата по ал. 1, като последната извършва проверка по горскостопанска карта, чрез цифровата ортофотокарта и по други налични документи за обстоятелствата по ал. 1 и съставя протокол. Изложената нормативна уредба сочи, че процедурата по чл. 84 от ЗГ се осъществява пред друг административен орган и завършва с издаването на протокол на комисията по чл. 84, ал. 2 от ЗГ, като според кмета на Община Роман наличието му е предпоставка за започване на административното производство по подаденото от К. заявление. Настоящият съдебен състав приема, че оспореното писмо засяга неблагоприятно жалбоподателят и същото подлежи на обжалване по реда на чл. 197 и следващите от АПК като отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт. В конкретния случай административният орган се е произнесъл с акт, в който противно на приетото от първоинстанционния съд се съдържа отказ за образуване на административно производство по подаденото заявление, докато не приключи процедурата по чл. 84 от ЗГ. Налице е волеизявление на административен орган, в което са изложени съображения относими към приложимата процедура във връзка с конкретното правоотношение, а изразената вола на органа е с пряк негативен характер върху адресата и непосредствено засяга неговите права. Дали протоколът по чл. 84, ал. 4 от ЗГ е необходима предпоставка за образуване на административно производство и разглеждане на подаденото от К. заявление е въпрос, който следва да бъде разгледан по реда на чл. 197 и следващите от АПК. По изложените съображения обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на същия състав на Административен съд – София-град за продължаване на съдопроизводствените действия. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Община Роман да заплати на З. К. К. сумата 30 лв. представляваща заплатена държавна такса за настоящото производство. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,