Определение № 3805 от 31.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1784/2024 г.

Производството по делото е образувано по подадена от Л. Й. Й. частна касационна жалба срещу определение № 144 от 23.02.2024 г. по ч.гр.д.№ 49 от 2024 г. на Шуменския окръжен съд, с което е обезсилено определение № 2742 от 28.11.2023 г. по гр.д.№ 613 от 2023 г. на Шуменския районен съд за отхвърляне на подадената от Л. Й. Й. молба за възстановяване на срока за отговор на исковата молба, по която е образувано първоинстанционното производство. С определение № 2571 от 27.05.2024 г. настоящият състав на ВКС е отказал да допусне до касационно разглеждане подадената от Л. Й. частна жалба. С молба вх.№ 9394 от 30.05.2024 г. ответниците по частната жалба З. Й. П., Ж. П. В., Г. В. Ж., В. В. В., Д. Х. М., С. Х. Ж., М. И. И., М. Д. И., М. Ж. П. и И. Ж. И., чрез пълномощниците им адв.П. Н. и адв.П. Т., са поискали да бъде допълнено определението от 27.05.2024 г. в частта за разноските, чрез осъждане на Л. Й. да им заплати разноски за адвокат в размер на 4 000 лв. /по 400 лв. за всеки ответник/. В писмен отговор от 15.07.2024 г. ответницата по тази молба Л. Й. е заявила, че оспорва молбата на няколко основания. На първо място твърди, че претендираното от молителите минимално адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. не се дължи, тъй като това възнаграждение било предвидено за процесуално представителство и явяване по делото в открито съдебно заседание, докато по настоящото дело се касаело за разглеждане на частна жалба, без провеждане на открито съдебно заседание. На второ място твърди, че на всички молители се дължало само едно общо адвокатско възнаграждение, тъй като техният адвокат по делото е подал един общ отговор на частната касационна жалба. На трето място твърди, че заплатеното от молителите адвокатско възнаграждение е прекомерно високо спрямо фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес на страните, поради което моли то да бъде намалено. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Молбата е допустима: подадена е от легитимирани лица /ответници по подадената частна касационна жалба/ и преди изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл.248, ал.1 ГПК /определението на ВКС, което се моли да бъде допълнено в частта за разноските, е постановено на 27.05.2024 г., а молбата за допълване е подадена на 30.05.2024 г./. По същество молбата е частично основателна поради следното: Съгласно чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът е длъжен да се произнесе и по искането за разноски, а съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски при отхвърляне на иска или на жалбата. В случая, видно от мотивите и диспозитива на определение № 2571 от 27.05.2024 г., настоящият състав на ВКС въобще не се е произнесъл по искането за присъждане на направените от ответниците по частната касационна жалба разноски за адвокат по делото пред ВКС. Присъждането на разноските е било поискано своевременно от пълномощниците на ответниците- още с отговора на частната жалба. Към отговора са били представени както списък на направените разноски, така и доказателства за размера на тези разноски /пълномощно, фактури и разписки за плащане на уговорените адвокатски възнаграждения/. Поради това искането на ответниците за допълване на определението от 27.05.2024 г. в частта да разноските, чрез присъждане на направените от ответниците разноски за адвокат пред ВКС, е основателно и следва да бъде уважено. Основателно е обаче направеното от пълномощника на частната жалбоподателка Л. Й. възражение за прекомерност на претендираното от ответниците адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.11 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за изготвяне на частни жалби, без процесуално представителство, минималното адвокатско възнаграждението е в размер 400 лв. На основание пар.1 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. разпоредбата на чл.11 следва да се приложи по аналогия и при определяне възнаграждението за изготвяне на отговор на частни жалби. Поради това в случая дължимото минимално адвокатско възнаграждение на ответниците е 400 лв. Претендираните разноски за отговора на частната жалба в общ размер от 4 000 лева /по 400 лв. за всеки от ответниците/ значително надвишават този размер. Отчитайки фактическата и правна сложност на конкретното дело, както и обстоятелството, че в случая ответниците са били представлявани общо от двама адвокати /адв.Т. и преупълномощеният от него адв.Н./, които са подали един общ отговор на частната жалба /няма подадени различни отговори с различно съдържание и аргументи, а е налице един отговор с пълна идентичност на доводите на ответниците за неоснователност на частната жалба/, настоящият състав счита, че направените от ответниците разноски за адвокат от 4 000 лв. следва да бъдат редуцирани до 1 000 лв. Воден от горното и на основание чл.248 ГПК, Върховният касационен съд на Република България, ГК, състав на първо отделение