Определение № 8707 от 21.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7981/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 216а, във вр. с чл. 204, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба, подадена от „Аква Конструкт Груп“ ЕООД срещу Определение №741 от 23.07.2026 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) постановено по преписка № КЗК-656/2026 г. С определението е оставено без уважение искането на „Аква Конструкт Груп“ ЕООД за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Модернизация на жп гара Искър от км 7+700 до км 10+050 и довършителни дейности по модернизацията на железопътен участък Искър – Елин Пелин от км 10+050 до км 22+846, части от проект „Модернизация на железопътен участък София – Елин Пелин“ по обособени позиции“, открита с Решение № F802071/12.02.2026 г. на възложителя и с уникален № 00233-2026-0024 в Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ (ЦАИС ЕОП). Частният жалбоподател - „Аква Конструкт Груп“ ЕООД счита, че определението е неправилно. Счита, че направените изводи на КЗК, че искането за спиране следва да е мотивирано, не съответстват на нормативната уредба. Сочи, че КЗК не е преценила обстоятелствата по чл. 204, ал. 2 ЗОП и неправилно е приложила чл. 204, ал. 3 ЗОП. Комисията неправилно е приела, че отрицателните последици от спирането превишават ползата от него. При разглеждане на искането за налагане на временната мярка и съобразяване на становището на възложителя, жалбоподателят твърди, че Комисията е следвало да има предвид съвкупността от наличните по преписката доказателства и интереси на обществото, но също така и на жалбоподателя и на потенциалните участници. Счита, че налагането на временната мярка „спиране на процедурата“ ще доведе до забавяне на възлагане на поръчката, но това няма да породи отрицателни последици или да увреди обществения или друг интерес. Комисията не е извършила правилна преценка на възможните последици от налагането на временната мярка върху обществения интерес. Отделно следва да се отчете и обстоятелството, че в обхвата на поръчката не е предвидено извършването на аварийни ремонтни работи, което изключва необходимостта от бързо и неотложно възлагане на поръчката. Следвало е да се отчете обстоятелството, че много по малки биха били вредите за възложителя при забавяне на процедурата до произнасяне на спора по същество, с което неправилно е тълкувана разпоредбата на чл. 112, ал. 8 ЗОП. Изложените мотиви от КЗК са формални и бланкетни и биха могли да бъдат относими към всяка една от процедурите за възлагане на обществени поръчки с предмет строителство. Счита, че в разглеждания случай нито КЗК, нито възложителя са изложили конкретни мотиви, които да подчертаят индивидуалната обществена значимост и особеност на дейностите, обуславящи приоритизиране на срочността и своевременното възлагане на обществената поръчка пред нейното законосъобразно действие. Сочи, че при разглеждане на искането за налагането на временна мярка следа да се отчете и принципа, заложен в чл. 1 ЗОП и ползите от налагането на временната мярка ще доведат до икономичност, ефективност и целесъобразност при разходване на публичните средства в условията на реална конкуренция. По изложените съображения прави искане определението на КЗК да бъде отменено. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност претендираните от насрещната страна разноски. Ответникът – генералният директор на Държавно предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура“ изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски. За да се произнесе, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, съобрази следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна, която има интерес от оспорването, срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол и в рамките на предвидения в чл. 216а, ал. 1 ЗОП срок. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното Определение №741 от 23.07.2026 г. постановено по преписка № КЗК-656/2026 г. Комисията е оставила без уважение искането, предявено от „Аква Конструкт Груп“ ЕООД за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Модернизация на жп гара Искър от км 7+700 до км 10+050 и довършителни дейности по модернизацията на железопътен участък Искър – Елин Пелин от км 10+050 до км 22+846, части от проект „Модернизация на железопътен участък София – Елин Пелин“ по обособени позиции“, открита с Решение № F802071/12.02.2026 г. на възложителя и с уникален № 00233-2026-0024 в ЦАИС ЕОП. За да достигне до този резултат, КЗК се е позовала на чл. 203, ал. 1 и чл. 204, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗОП и е извършила дължимата преценка на възможните последици от налагането на временната мярка. Изложила е, че КЗК не може да се произнесе по твърденията за незаконосъобразност на решението за откриване на процедурата, тъй като би се предрешил спорът по същество. При произнасяне по направеното искане, КЗК на първо място приема, че жалбоподателят не е представил доказателства, даващи основание за преценка, че интересите на страните и по-специално тези на жалбоподателя, ще бъдат увредени по необратим начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез налагането на обезпечителната мярка. В подадената жалба не са наведени конкретни доводи, обосноваващи налагането на исканата временна мярка, като е посочено само, че провеждането на процедурата би накърнило интереса и възпрепятствало участието, както на жалбоподателя, така и на други потенциални участници, поради заложени дискриминационни условия. При преценка на възможните последици от налагането на временната мярка, КЗК приема, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие както върху възложителя, така и върху широк кръг от субекти и заинтересовани лица, като нейното провеждане е от съществено значение за обществения интерес. При произнасяне по направеното искане, КЗК е преценила и доводите на възложителя относно приоритетното значение на проекта „Модернизация на жп гара Искър от км 7+700 до км 10+050 и довършителни дейности по модернизацията на железопътен участък Искър – Елин Пелин от км 10+050 до км 22+846, части от проект „Модернизация на железопътен участък София – Елин Пелин“. Целта на проекта е постигане на по-добри условия за транспортиране на пътници и товари, изпълнение на поетите ангажименти на Република България за развитие на железопътната инфраструктура и достигане на европейските стандарти в съответствие с политиката на Европейския съюз (ЕС) за развитие на Трансевропейските транспортни мрежи. КЗК е приела, че общественият интерес има превес над интереса на стопанските субекти, желаещи да участват в процедурата за възлагане на обществената поръчка, което означава, че същата не трябва да бъде спирана, а искането на жалбоподателя за налагане на временна мярка следва да се остави без уважение. Гаранция, че интересът на жалбоподателя ще бъде защитен до решаването на спора по същество е разпоредбата на чл. 112, ал. 8 ЗОП. По подробно изложени в обжалваното определение съображения искането за налагане на временната мярка е оставено без уважение. Определението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдението в частната жалба за допуснато нарушение на материалния закон. При произнасянето си КЗК е взела предвид разпоредбите на чл. 204, ал. 2 и ал. 3, ал. 4 от ЗОП, като е преценила възможните последици с оглед интересите на участниците, възложителя и обществения интерес, и мотивирано е отказала налагането на временната мярка. Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 ЗОП жалбата срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение на тази срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка, освен когато е поискана временна мярка "спиране на процедурата". Според чл. 204, ал. 2 ЗОП Комисията за защита на конкуренцията се произнася по искането след преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните. В чл. 204, ал. 3 от закона е предвидено, че КЗК може да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане. Това означава, че като принцип законодателят е извел, че в тази хипотеза общественият интерес изисква продължаване на процедурата и тя може да бъде спряна само по изключение - при мотивирано искане на жалбоподателя и съответствие с изискванията на чл. 204, ал. 2 от ЗОП. Дружеството, което е предявило искането за налагане на временна мярка "спиране на процедурата", носи тежестта да обоснове и докаже наличието на факти и обстоятелства, които налагат спиране на процедурата като отклонение от редовно протичане на административното производство. Като неоснователни следва да бъде преценени доводите на частния жалбоподател, че обществения интерес няма да се увреди, понеже в предмета на поръчката не са включени аварийни ремонтни работи. Общественият интерес не е само за модернизиране на железопътната инфраструктура, но и за подобряване на осигурената такава, респ. за повишаване на превоза на пътници и товари. При постановяване на обжалваното определение КЗК се е съобразила с предписанието по чл. 204, ал. 2 ЗОП като е обсъдила възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да бъдат засегнати/ увредени. Настоящият съдебен състав намира за правилна преценката на КЗК, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие върху обществото като цяло, предвид специфичния й предмет. Изпълнението на проекта е във връзка с поетите ангажименти на Република България за развитие на железопътната инфраструктура и достигане на европейските стандарти в съответствие с политиката на ЕС за развитие на Трансевропейските транспортни мрежи. Законосъобразен е извода на Комисията, че мярката не следва да бъде наложена, тъй като от спирането на процедурата могат да възникнат по-големи вреди за засегнатите страни, в т. ч. за възложителя и за обществото, спрямо ползите от нейното налагане. Отчетен е интересът на възложителя, който изисква продължаване на процедурата и общественият интерес, който от една страна се презумира от закона, а от друга страна е свързан с проект, който ще доведе до осигуряване на по-добри условия за транспортиране/превоз на пътници и товари, чието отсъствие би могло да нанесе сериозни екологични и икономически негативни последствия. Както в жалбата пред КЗК, така и в настоящата частна жалба пред ВАС, са развити идентични доводи, че с налагането на временна мярка "спиране на процедурата" ще се обезпечи законосъобразното провеждане на обществената поръчка, вкл. по отношение на законосъобразното разходване на публичните средства, целта и принципите на ЗОП. Тези аргументи на жалбоподателя са в противоречие, както с целта на уредената в закона възможност за искане налагане на временна мярка "спиране на процедурата", съответно на тълкуването и прилагането на чл. 204, ал. 2 и 3 ЗОП, така и спрямо произнасянето на КЗК по същество по жалбата, с която е сезирана, което обосновава и необходимостта от мотивиране и доказване, че отрицателните последици от спирането на процедурата няма да превишат ползата от нейното налагане. По тази причина искането за налагане на временна мярка "спиране на процедурата" не следва да бъде отправяно бланкетно и обосновавано единствено с твърденията по същество относно законосъобразност на оспорения акт/действие на възложителя и по които се дължи произнасяне от КЗК в основното производство, както и с оглед целта и принципите на закона, за които дължи съблюдаване на цялата процедура. По възраженията, свързани с пороци на обжалваното действие на възложителя, КЗК ще се произнесе с решението по същество, защото въпреки обжалването на определението пред Върховния административен съд (ВАС), производството пред КЗК не спира, а продължава съгласно чл. 204, ал. 6 ЗОП. Недопустимо e преценката на възможните последици от налагането на временната мярка да е обусловена от преценката за законосъобразност на процедурата. Противното разбиране обезсмисля предвиденото в чл. 204, ал. 4 ЗОП, че произнасянето по временната мярка не обвързва КЗК при решаване на спора по същество, както и не засяга останалите искания на жалбоподателя. Трайна е практиката на ВАС, че законосъобразността на обжалвано решение, действие или бездействие на възложителя е преценка по същество на оспорването и подобни оплаквания е неоснователно да служат за налагане на временна мярка (така в Определение № 1169/03.02.2023 г. по адм. д. № 441/2023 г., Определение № 1052/31.01.2023 г. по адм. д. № 580/2023 г., Определение № 6276/24.06.2022 г. по адм. д. № 5881/2022 г., Определение № 3179/27.03.2023 г. по адм. д. № 2884/2023 г. и др.). Според настоящия състав при преценката на възможните последици от неналагането на временна мярка не се формира извод за увреждане на интереси на този начален етап на процедурата, след който предстоят поредица от действия и издаване на актове на възложителя по същата процедура, всички от които са нормативно уредени в достатъчно ясни и определени срокове. Конкретно, интересите на жалбоподателя няма да бъдат увредени предвид законодателното разрешение, че и при продължаване на процедурата, самата жалба срещу решението за определяне на изпълнителя спира процедурата за възлагане на обществената поръчка до окончателното решаване на спора - чл. 203, ал. 4 ЗОП. Допълнителна гаранция за защита интересите на жалбоподателя, както впрочем и на други потенциални участници в процедурата, е забраната, предвидена в чл. 112, ал. 8 ЗОП, възложителят да сключи договор с избрания изпълнител преди влизането в сила на всички решения по процедурата, която КЗК също е съобразила. По гореизложените съображения обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, касаторът „Аква Конструкт Груп“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на ответника - Държавно предприятие "Национална компания "Железопътна инфраструктура" сумата от 102, 26 евро (превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България) представляващи евровата равностойност на 200, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран от горното и на основание чл. 216а, ал. 3 във вр. 236 във вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд,