Определение № 1062 от 30.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 636/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. А. С. и Р. А. С., последната чрез пълномощника си адв. К. С., против Определение № 13297/01.12.2025 г., постановено по административно дело № 2388/2025 г. по описа на Административен съд – Варна. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост с искане за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - кметът на Община Варна, чрез пълномощника си гл. юрк. С. Илиева, представя писмен отговор за оспорване на частната жалба и моли определението да остане в сила. Претендира разноски. Върховният административен съд, второ отделение, след преценка на доказателствата по делото, на доводите и възраженията на страните, приема следното: Производството пред Административен съд – Варна е образувано по искова молба на К. А. С. и Р. А. С. с посочено правно основание по чл.257 от АПК, срещу Община Варна, която след разпореждания на съда от 17.10.2025 г. и от 10.11.2025 г. във връзка с констатирани нередовности на искането, е последвана от молби от 28.10.2025 г. и от 21.11.2025г. Видно е, че подателите навеждат оплаквания за бездействие на кмета на община Варна по чл.256, ал.1 АПК да отмени действащия ПУП-ПУР на с.о. „Телевизионна кула“ в частта за поземлени имоти пл. №№ 323 и 28 и да нареди служебно изработването на проект за изменение на ПУП-ПУР в посочената част на осн. чл. 135, ал.5 ЗУТ, тъй като не е започнала процедура за отчуждаването на имотите в срока по чл.208 ЗУТ, като сочат, че са подали такова искане до органа на 11.09.2025 г. Ищците считат, че горното представлява неоснователно бездействие на органа във връзка със задължение, произтичащо пряко от закона – от разпоредбите на чл.135, ал.5 вр. с ал.3 ЗУТ и предявяват искане за постановяване на решение, с което да бъде осъден кмета на общината в определен от съда срок, да отмени действието на ПУП-ПУР в частта по отношение на собствените им имоти и да нареди служебно изработването на проект за изменение на ПУП-ПУР в посочената част. Налице са твърдения за наличие на още две съдебни производства, образувани в Административен съд – Варна, а именно административни дела №№ 2453/2025г. и 2527/2025 г., във връзка с искането на ищците от 11.09.2025 г., които считат, че следва да бъдат съединени за общо разглеждане и заявяват такова искане до съда. При горните данни, с обжалваното определение съдът е приел, че е сезиран с нередовно искане, тъй като не е уточнен вида на търсена защита – дали е срещу бездействие на органа по см. на чл.256 АПК или срещу отказ да се издаде административен акт за изменение на ПУП-ПУР или срещу отказ по искането от 11.09.2025 г., независимо от дадените указания до ищците, поради което е налице хипотезата за недопустимост на производството по чл.158, ал.3 вр. с чл.150, ал.1, т.6 и т.7 АПК и същото следва да се прекрати. Извън горното, изводите за недопустимост на искането, съдът обосновава и с липсата на годен предмет на защита по чл.256 АПК, доколкото непроизнасянето по искането за изменение на ПУП-ПУР на кмета на общината е административен акт, а не фактическо бездействие. По искането за съединяване на висящите административни дела, съдът е приел, че не са налице предпоставките по чл.213 ГПК с оглед различния предмет на търсената защита. С горните мотиви, с оспореното определение е оставено без уважение искането за съединяване на делата и е прекратено производството по делото. Настоящият касационен състав приема частната жалба за процесуално недопустима срещу определението на административния съд в частта, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателите за съединяване на административните дела за общо разглеждане на осн. чл.213 ГПК вр. с чл.144 АПК. Съдебният акт в тази част не е от вида на подлежащите на касационно оспорване по чл.229, ал.1, т.1 и т.2 АПК и предявената частна жалба в тази част следва да се остави без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати. Частната жалба срещу определението на административния съд в частта, с която е прекратено производството по делото е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за частните жалбоподатели. Разгледана по същество в допустимата й част, жалбата е основателна по следните съображения: Редът на търсената защита се определя от заявената воля на лицата, сезирали съда, която е ясно изразена в случая от ищците като защита по реда на чл. 256 АПК срещу бездействие на административен орган да извърши свое задължение произтичащо пряко от нормативен акт – от разпоредбата на чл.135, ал.5 вр. с ал.3 ЗУТ. С оглед на горното, изводите на първостепенния съд за неясен предмет на защита, водещ до нередовност, а и до недопустимост на предявеното искане, са необосновани и неправилни. Въпреки, че не е представено по делото цитираното от ищците искане от 11.09.2025 г., подадено до кмета на община Варна, съдържанието му е възпроизведено коректно в исковата молба, а и при служебно извършена справка в деловодната система на Административен съд-Варна по другото административно дело № 2453/2025 г., образувано по жалба на настоящите жалбоподатели, се установява, че цитираното искане до органа е да отмени действащия ПУП-ПУР на с.о. „Телевизионна кула“, в т.ч. и на схемите към него, тъй като процедурата за отчуждаването на поземлени имоти пл. №№323 и 28, не е започнала в срока по чл.208 ЗУТ. Във връзка с последното, предявената искова молба е с правно основание чл.256 АПК и с предмет неоснователно бездействие на кмета на община Варна, а формулираният петитум е за осъждане на органа да изпълни дължимото по закон действие като отмени действието на ПУП-ПУР в частта по отношение на собствените им имоти и да нареди служебно изработването на проект за изменение на ПУП-ПУР в посочената част. С оглед на изложено, формираните от първоинстанционния съд изводи за нередовно, а вследствие на това и недопустимо искане, са неправилни, както и оспореното прекратително определение. Обжалвания съдебен акт е неправилен и във връзка с изложените мотиви за недопустимост на исковата защита по чл.256 АПК поради липса на предмет. Действително, предмет на производството по чл. 256 АПК, респ. на защитата по посочения ред, е неизвършването на дължими от административния орган фактически действия, т.е. действия по изпълнение на законни правомощия на органа, които той не извършва, като изводите на административния съд в тази част са правилни. Въпросът за наличието или липсата им обаче е въпрос по съществото на спора, а не е предпоставка за допустимостта на предявения иск. В случая искането на жалбоподателите е бъде задължен кмета на община Варна да извърши действия за отмяна на ПУП-ПУР в частта по отношение на собствените им имоти и да нареди служебно изработването на проект за изменение на ПУП-ПУР в посочената част. Съобразно установените факти и предявеното искане, съдът е следвало да провери дали е налице фактическия състав на търсената защита по реда на чл. 256 АПК, елемент на който състав е съответното фактическо бездействие. Преценката относно наличието на фактическо бездействие е по съществото на спора, а не по допустимостта на искането, както неправилно е приел административният съд с оспореното определение. При искане за произнасяне по чл. 256 АПК, съдът е длъжен да се произнесе с решение за осъждането на ответника да изпълни дължимо действие или да отхвърли иска, каквото е предвиждането на чл. 256, ал. 3 АПК. С оглед на изложеното настоящата инстанция намира крайният извод на първоинстанционния съд за недопустимост на съдебното производство за неправилен поради неправилно приложение на закона. Определението за прекратяване на производството следва да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. При този изход на спора, административният съд следва да се произнесе и по искането за присъждане на разноски за настоящото производство на осн. чл.226, ал.3 вр. с чл.236 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на второ отделение