Определение № 464 от 07.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 342/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 вр. с ал.1, т.1 ГПК [фирма], [населено място] са подали частна жалба срещу определение № 407 от 28.05.2011 г. по гр.д. № 375 от 2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд, втори въззивен граждански състав, с което е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК до решаване с влязло в сила решение на спора по гр.д. № 892 от 2010 г. по описа на същия съд. В жалбата се подържа неправилност на съдебният акт, поради противоречие с материалния и процесуален закон и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна. Ответника община “П.” не е ангажирала становище по жалбата. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение като прецени събраният доказателствен материал, доводите и възраженията на страните приема за установено следното от фактическа и правна страна. Жалбата е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, понеже прегражда развитието на делото и в едноседмичният срок, предвиден в чл.275, ал.1 ГПК. С касираното определение е спряно производството по гр.д. № 375 от 2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд, втори въззивен граждански състав на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК защото съдът е намерил, че решението по гр.д. № 892 от 2010 г. по описа на същия съд ще има значение за правилното решаване на спора, тъй като предмета на това дело е положителен установителен иск, предявен от [фирма] срещу общината. Заявеният спор по процесното дело е отрицателен установителен иск за собственост ,чийто правен интерес за провеждането му от касатора се обуславя от извършения срещу него въвод във владение в спорния имот в полза на общината въз основа на заповед под № 744 от 1.08.2007 г. по чл.65 от Закона за общинската собственост. Определението е неправилно. Предмет на спора е отрицателен установителен иск за право на собственост и с него се цели отричането на правото на собственост на ответника- община, като е без значение кой е действителния собственик на недвижимия имот. Положителния установителен иск по другото дело не е преюдициален по този спор, тъй като ако бъде уважен, то решението би обективирало право на собственост на трето лице, а при отрицателен резултат решението би признало за установено, че това трето лице не е собственик. И в двата случая то не би отговорило на въпроса дали общината е собственик на имота, какъвто резултат се търси по настоящето дело. Решението по другото дело не е обуславящо и не би променило решението по настоящето дело, а двете решения следва да са съпоставими. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,