Определение № 3329 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1449/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Г. К. С. от [населено място], община Гърмен, подадена чрез пълномощника адв. А. Вакареев от АК – Благоевград, срещу Определение № 4315/17.09.2025 г. по адм. дело № 1722/2025 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Решение № 1040-01-969/10.07.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Благоевград и е прекратено производството по делото. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като съдът е приел за спазена процедурата по връчване на административния акт на пълномощника на адресата и поради просрочие на жалбата до съда е прекратил производството по делото. Сочи се, че оспореният административен акт е следвало да бъде връчен на самия адресат на акта по реда на чл. 18а ал.8 изр. първо от АПК, чийто адрес е бил известен и на него е било съобщено разпореждането на органа по осигуряване, а адв. Вакареев е бил упълномощен единствено да състави и подаде жалба срещу това разпореждане, не и да получава кореспонденция /съдебен адрес/. Освен посоченото, твърди, че съобщението за издаденото решение не е било връчено надлежно на адв. Вакареев, тъй като не е било подписано от него. Иска се отмяната на прекратителното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна с писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба процесуално допустима, а разгледана по същество - и основателна. Производството пред първоинстанциония съд е било образувано по жалба на С., подадена чрез пълномощника адв. А. Вакареев от АК - Благоевград срещу Решение № 1040-01-969/10.07.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Благоевград. Видно от административната преписка, оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Благоевград е било изпратено за връчване на адреса на адв. Вакареев чрез куриер, с отбелязване, че връчването е извършено на 16.07.2025г. на А. Вакареев. Жалбата срещу административния акт е била подадена чрез ССЕВ на 31.07.2025г. За да остави без разглеждане поради просрочие жалбата срещу Решение № 1040-01-969/10.07.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Благоевград и да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд е приел за надлежно извършено съобщаването на административния акт на жалбоподателя на 16.07.2025г. чрез адв. А. Вакареев, като негов представляващ в производството по чл. 117 ал.1 от КСО. Постановеното определение е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 18а, ал. 8, изр.1 от АПК, връчването следва да се осъществи на последния адрес, посочен от страната, или при липсата на такъв – на адреса, на който страната е получавала съобщения или е била призована за последен път в производството, а когато няма адрес, който страната е посочила или на който е получавала съобщения или е била призована, съобщенията за граждани се връчват по настоящия адрес, а при липсата на такъв или когато не могат да бъдат намерени на този адрес – по постоянния адрес. Ако и по постоянен адрес няма кой да получи съобщението, се връчва по месторабота. В противоречие с приложимата процесуална норма, съдът незаконосъобразно е приел връчването на административния акт за надлежно извършено на пълномощника на адресата. Основателни са оплакванията на частния жалбоподател, че оспореният акт е следвало да бъде връчен на неговия адресат по реда на чл. 18а ал.8 изр. първо от АПК, тъй като адресът му е бил посочен и на него е било съобщено разпореждането на органа по осигуряване, а адв. Вакареев е бил упълномощен единствено да изготви и подаде жалба срещу това разпореждане, не и да получава съобщения и актове в административното производство. В подадената жалба срещу разпореждането на експерта по осигуряването е бил посочен както адресът на жалбоподателя, така и този на неговия пълномощник адв. Вакареев, но липсва волеизявление, че вторият посочен адрес е съдебен адрес, за да се приеме за правилно адресираното до пълномощника съобщение за издаденото разпореждане. По делото няма данни административният орган да е процедирал връчване по указания в АПК ред - лично на жалбоподателя на посочения от него в жалбата адрес. В посочените разпоредби не е регламентирано връчване чрез пълномощник, но дори да се приеме, че такова е допустимо, в случая адв. Вакареев не е бил упълномощен да получава съобщенията до адресата /съдебен адрес/, а и положеният върху известието за доставяне след името на получателя подпис съществено се различава от подписите на адвоката в останалите приложени по делото пълномощни. Предвид гореизложеното, неправилен е изводът на АС-Благоевград за извършено надлежно връчване на административния акт на датата 16.07.2025г., както и за изтичане на преклузивния срок за оспорването му пред съда преди датата на депозиране на жалбата срещу административния акт чрез ССЕВ на 31.07.2025г. Определението като неправилно следва да се отмени и делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане жалбата на С. срещу Решение № 1040-01-969/10.07.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Благоевград. По претендираните за настоящото производство разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд със съдебния акт, приключващ делото. Водим от горното и на основание чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,