Определение № 50010 от 24.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 2603/2021 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба на „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, [населено място], чрез пълномощника си – юрк. Св. М., с искане за допълване на определение № 50567 от 07.11.2022 г. по т.д. № 2603/2021 г. на ВКС, като се присъди юрисконсултско възнаграждение за депозирането на отговор на касационната жалба на Г. Г. С. и С. В. С.. Ответната страна – Г. Г. С. и С. В. С. – депозира становище, оспорващо допустимостта, респ. основателността на молбата. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Производството по т.д. № 2603/2021 г. на ВКС, І т.о. е образувано по касационна жалба на Г. Г. С. и С. В. С. против решение №923 от 03.08.2021г. по т.д.3948/20г. на Софийски апелативен съд. Настоящият състав, с определение № 50567 от 07.11.2022 г. по т.д. № 2603/2021 г. на ВКС на ВКС, не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, като в определението по чл. 288 ГПК липсва произнасяне по искането на молителя за разноски. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е основателна. За да бъде уважено искането за изменение на съдебния акт в частта му за разноските, в случай на позитивен резултат за ответната страна, страната следва да докаже реалното им извършването за производството, за което ги претендира. Молителят е депозирал отговор на касационната жалба. В конкретния случай същият е бил защитаван от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК следва да бъде определено възнаграждение в размер от 300 лв. на основание чл. 37, ал. 1 ЗПрП вр. чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Възраженията на насрещната страна относно размера на дължимото възнаграждение с оглед Наредба № 1/09.07.2004 г., обосновани с практика на ВКС, са изцяло несъстоятелни, тъй като нормативната база за определяне на възнаграждения за юридически лица, които са били представлявани от юрисконсулт, е ЗПрП и приетата от Министерството на правосъдието Наредба за заплащане на правната помощ, а не издадения от Висшия адвокатски съвет подзаконов нормативен акт. С оглед гореизложеното молбата на „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, [населено място], по чл. 248 ГПК за допълване на определението по чл. 288 ГПК следва да бъде уважена. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение