Определение № 62 от 23.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2019/2021 г.

Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК. Подадено е искане от О. В. Т. и Т. К. Ц., чрез адв. М. Д., за освобождаване от задължението да внесат държавна такса за касационното обжалване в размер на 757 лева за двамата. Представя се декларация за материално и гражданско състояние на О. Т., според която тя получава 1635 лева от заплата, не е в граждански брак, осигурява издръжката на четирима (освен на себе си и на децата: непълнолетната дъщеря К. и малолетните Т. и А.), притежава жилище от 97,74 кв.м. в София, вила от 55 кв.м. в [населено място], Софийска област, лек автомобил с година на производство 2007 г., дялове в търговски дружества на стойност 5 лева, не притежава парични влогове, тя и децата, на които осигурява издръжка, не страдат от заболяване, което да налага постоянни разходи. Представя се декларация за имущество на малолетния Т. Ц., според която той не получава месечен доход, притежава жилище в София от 119,87 кв.м. (процесното), не притежава моторни превозни средства, не притежава дялове и акции в търговски дружества, не притежава парични влогове. От задължението за заплащане на такси и разноски се освобождават физически лица, които нямат достатъчно средства (имущество и доходи над необходимите средства за издръжка) да ги заплатят при наличие на посочените в чл. 83, ал. 2 ГПК обстоятелства. Преценката на съда се извършва въз основа на декларираните обстоятелства, като тежестта за доказване на липсата на достатъчно средства е изцяло на молителя. В случаите, когато молителят притежава значително имущество, което може да бъде осребрено и от него да се реализира доход или да послужи като обезпечение за отпускане на кредит, съдът не следва да признава, че молителят няма достатъчно средства да заплати дължимите такси и разноски. Искането е неоснователно. С определение № 7 от 7 януари 2022 г. по настоящото дело се допусна касационното обжалване на въззивно решение № 10037 от 13 януари 2021 г., постановено по гр.д. № 916/2020 г. по описа на Апелативен съд София, като на Т. и Ц. се указа да внесат държавна такса от 757 лева. От посочените по-горе обстоятелства е видно, че заплащането на държавната такса не би представлявало значително затруднение за молителите, което да попречи да упражнят правата си в касационното производство. Притежаваното от молителите имущество може да бъде осребрено, за него да се получи наем или да бъде ползвано като обезпечение за ползването на кредит. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,