Определение № 166 от 08.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1599/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. Ц. Б., като пълномощник на С. Т. Н. срещу определение № 44/31.01.2020 г. по гр. д. № 548/2020 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е изменено постановеното по делото въззивно решение, в частта му за разноските, като касаторът е осъден да заплати на Г. Т. Н. допълнително сумата 700 лв. – разноски /за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство/. Не са изложени конкретни доводи срещу обжалваното определение, а са възпроизведени тези от касационната жалба срещу въззивното решение. Ответникът по частната жалба оспорва същата. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С определение по гр. д. № 1600/2020 г. по описа на ВКС, второ г. о., не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 405, постановено на 06.11.2019 г. по в. гр. д. № 548/2019 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, по касационната жалба на ищеца – жалбоподател и в настоящото производство. С въззивното решение С. Т. Н. е осъден да заплати на Г. Т. Н. сумата 630 лв. – деловодни разноски. С определението на въззивния съд, постановено по реда на чл.248 ГПК, образувано по молба на Г. Т. Н., е изменено въззивното решение, като му е присъдена допълнително сумата 700 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство. Прието е, че с въззивното решение на молителя са присъдени разноски в размер на сумата 630 лв. /30 лв. – държавна такса и 600 лв. – адвокатско възнаграждение във въззивното производство/. Същият е заявил претенция за разноски, включващи и заплатеното адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство. Установено е извършването на такива в размер от 700 лв. Посочено е, че са били представени доказателства за действителното заплащане на възнаграждение в претендирания размер, които не са присъдени с решението. Съобразно представения договор за правна защита и съдействие страните са договорили възнаграждение в размер на 700 лв. /400 лв. от които са заплатени при сключването му/. Уговорено е допълнителното заплащане на сумата от 300 лв., удостоверено с договор за правна защита и съдействие от 04.07.2018 г., имащо в тази част характер на разписка за заплащането й. Именно тази сума е присъдена допълнително с обжалвания съдебен акт. Обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ г. о.