Решение № 527 от 21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1363/2009 г.

Решение № 527 от 21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1363/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от Е. П. З. чрез адв. Р. А. срещу решение № 150 от 9.06.09 г. по в. гр. дело № 188/09 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е прекратено производството относно обективно съединения иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумата 20 000 лв. С определение № 1* от 27.11.09 г. на ВКС, IV г. о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Жалбоподателката поддържа, че решението в обжалваната му част е неправилно поради съществено нарушение на процесуалните правила. Моли да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане на въззивния съд за произнасяне по същество по иска по чл. 336, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 45 от ЗЗД. Ответникът по касационната жалба С. П. М. счита, че същата е основателна. Ответницата Е. Х. Ч. моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцата Е е предявила срещу С. М. и Е. Ч. два обективно съединени иска при условията на евентуално съединяване - главен установителен иск по чл. 336, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 97, ал. 1(отм.)и евентуален по по чл. 336, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата 20 000 лв, представляваща обезщетение за причинените й от насочване на принудително изпълнение върху нейните имоти вреди. Изложени са съображения, че установяването на факта, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника, е допустимо само при наличие на висящо изпълнително производство като защита на едно трето лице срещу насочване на принудително изпълнение върху негово имущество. В производството пред въззивната инстанция било безспорно установено, че длъжникът М. е изплатил задължението си и изпълнителното производство, по което е насочено изпълнението върху имущество, за което ищцата твърди, че е нейно, е прекратено с влязло в сила постановление на съдебния изпълнител. Ето защо, съдът е приел, че ищцата няма правен интерес от установителния иск по чл. 336, ал. 1 от ГПК (отм.) и в тази част е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по чл. 336, ал. 1 от ГПК (отм.)Прието е, че искът по по чл. 336, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди поради насочване на изпълнението върху имоти на ищцата в размер на 20 000 лв е заявен като евентуален и се дължи произнасяне само в случай, че главният иск бъде уважен, поради което е обезсилено първоинстанционното решение и в частта, с която окръжният съд е отхвърлил този иск. Посоченият от жалбоподателката процесуалноправен въпрос е относно правомощията на съда да даде правна характеристика на исковете при обективното им съединяване. Обективното съединяване на искове е свързване на няколко иска с различен предмет между същите страни за общо разглеждане и решаване в рамките на общо производство. От изложените обстоятелства в исковата молба съдът извлича точното правно основание, въз основа на което решава конкретния правен спор по същество, както и преценява съотношението, в което се намират помежду си съединените искове, без да е обвързан от квалификацията, поддържана от страните. В разглеждания случай неправилно въззивният съд е определил вида на обективно съединяване на исковете по чл. 336, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, като евентуално. Евентуалното съединяване на искове е налице, когато от съда се иска разглеждането на един от исковете, като от изхода на делото по него е обусловено разглеждането на другия иск. Последният се счита предявен под условие. Съединяването на исковете по чл. 336, ал. 1 и ал. 3 от ГПК е обективно и кумулативно, тъй като съдът следва да разгледа всеки един от съединените искове и да се произнесе по всеки с решение. Като е прекратил производството по делото в частта относно обективно съединения иск по чл. 336, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 45 от ЗЗД въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила- касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК. По изложените съображения следва да бъде отменено въззивното решение в обжалваната част и да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да се произнесе по същество по иска по чл. 336, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 45 от ЗЗД. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.