Определение № 93 от 09.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 70/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Й. К. Г. против определение № 1062 от 10.11.2010г. по гр.д.№ 731/2010г. на ВКС, ІІ гр.о., по чл. 288 от ГПК, с което не е допуснато до касационно обжалване въззивно решение от 20.11.2009г. по гр.д.№ 746/2009г. на Плевенски окръжен съд. Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила и човешките му права по международни актове. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е недопустима, защото е против определение по чл. 288 от ГПК, което не подлежи на касационно обжалване. На обжалване по ГПК подлежат определенията, с които се прегражда по нататъшното развитие на производството и тези, за които изрично закона предвижда това. Определението по чл. 288 от ГПК не попада в нито една от двете категории. За него законодателя не е предвидил изрично възможност за обжалване. То не е и прекратително определение поради следното: С определението по чл. 288 от ГПК съдът се произнася по въпроса налице ли са основанията за допускане до касационен контрол на въззивното решение, като изхожда от това дали в изложението по чл. 284, ал.1 т.4 от ГПК са обосновани общото основание за допускане до касация – формулиране на правен въпрос, който е от значение за изхода на делото, или за допустимостта на предявения иск и допълните основания по т. 1-3 от същия текст. При разглеждане на този въпрос, съдът не разрешава спора между страните и не разглежда правни въпроси, свързани с него.. Макар с постановяване на това определение при не допускане до касация първоинстанционното решение да влиза в сила, съгласно чл. 296 от ГПК, това определение не формира сила на прeсъдено нещо и не съставлява правораздавателен акт. С цитираната норма на практика определението по чл. 288 от ГПК е приравнено по последици на постановеното касационно решение по спора, което не подлежи на по нататъшно обжалван.. Не допускането до касационно обжалване е свързана с преценката на съда при селекцията на делата, подлежащи на касационен контрол, че не са обосновани основанията за допускане до касация, т.е. в случай не се касае за процесуална пречка за постановяване на решение, а за преценка на съда за липсата на критериите за допускане до касация. Или в обобщение, обжалваното определение не подлежи на обжалване, поради което подадената против него частна жалба следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение