Определение № 1705 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 997/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. вр. чл. 176а АПК от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, подадена чрез пълномощника адв. Герджиков, срещу Определение № 33924/17.10.2025 г., постановено по адм. дело № 10416/2023 по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлено искането на страната за изменение на Решение № 29245/05.09.2025 г., постановено по адм. дело № 10416/2023 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта му за разноските. В частната жалба се твърди, че оспореното определение е неправилно, тъй като страната своевременно е ангажирала списък с разноски по чл. 80 ГПК, в който е посочен размер от 49 747,69 лв. за адвокатско възнаграждение, а не 360,00 лв., колкото са присъдени със съдебното решение. Оспорва извода на съда, според който в полза на ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 166, ал. 3 ДОПК вр. чл. 143, ал. 3 АПК. Позовава се на съдебна практика, като счита, че в полза на административния орган се полагат разноски за адвокатско възнаграждение. Изтъква, че претендираното възнаграждение не е прекомерно, като е съобразено с материалния интерес по спора и разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004 г. Искането е за отмяна на първоинстанционното определение и постановяване на друго, с което да бъде изменено решението, като ответната страна бъде осъдена да заплати в полза на Държавен фонд „Земеделие“ адвокатско възнаграждение в пълния претендиран обем. Ответникът – Сдружение „Национална лозаро-винарска камара“, чрез пълномощника адв. Тенева, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е частично основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Сдружение „Национална лозаро-винарска камара“ против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2500/14-2 от 25.08.2023 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който на сдружението е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 1 120 427,17 лв. С Решение № 29245/05.09.2025 г., постановено по адм. дело № 10416/2023 г. по описа на Административен съд – София-град, съдът е отхвърлил жалбата на сдружението и е присъдил в полза на административния орган разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 360,00 лв., определени съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ, а не в претендирания размер от 49 747,69 лв. с ДДС. Съдебният състав е изложил правни съображения, според които приложение намира разпоредбата на чл. 166, ал. 3 ДОПК, препращаща към чл. 143, ал. 3 АПК. От административният орган, чрез пълномощника адв. Герджиков, е подадено искане за изменение на съдебния акт в частта му за разноските до пълния претендиран размер. С Определение № 33924/17.10.2025 г., постановено по адм. дело № 10416/2023 г. по описа на Административен съд – София-град, чиято отмяна се иска, съдът е приел, че не са налице основания за изменение на съдебния акт, тъй като волята на съда е ясно изразена и са изложени мотиви относно основанието и размера на присъдените разноски. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Отговорността за разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебният акт, а по аргумент от чл. 143, ал. 3 АПК (ДВ, бр. 15 от 2021 г.) при отхвърляне на оспорването, каквато е настоящата хипотеза, ответникът има право на разноски, ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Правото на страната за присъждане на разноски обаче не се реализира служебно от съда, а следва да бъде упражнено по процесуален ред със съответно искане в този смисъл. От представените по делото доказателства е видно, че Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ е представляван по адм. дело № 10416/2023 г. по описа на Административен съд – София-град първоначално от юрисконсулт (л. 75, л. 172, л. 174), а впоследствие от адвокат (л. 178, л. 188, л. 222, л. 228, л. 237, л. 262, л. 268, л. 281). По делото е направено искане единствено за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, като са представени пълномощно за адв. Герджиков, договор за правна защита и съдействие, платежно нареждане и списък по чл. 80 ГПК (л. 268 – л. 280), според които административният орган е заплатил разноски в размер на 49 747,69 лв. с ДДС. Искането е сторено своевременно – в писмена защита, подадена преди последното съдебно заседание, с което е дадено ход по същество, т.е. преди края на устните състезания. От страна на пълномощника на сдружението – адв. Тенева, в съдебно заседание от 15.07.2024 г., е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от административния орган. Съгласно чл. 17, ал. 3 АПК пред съда административните органи могат да се представляват по пълномощие по реда на Гражданския процесуален кодекс. Разпоредбите на чл. 32, т. 1 и т. 3 ГПК посочва кои са представителите по пълномощие, като един от възможните представители освен адвоката, се явява юрисконсултът или друг служител с юридическо образование, чийто правен статут е равнопоставен с този на адвоката. Отговорността за разноски е гражданско облигационно правоотношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено в него. Няма пречка административният орган да бъде представляван и от адвокат, наред с юрисконсулта, като доказаните разноски се присъждат само за адвоката. Както беше посочено по-горе, нормата на чл. 143, ал. 3 АПК предвижда, че когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото (в този смисъл Решение № 2889 от 19.03.2025 г., постановено по адм. дело № 5749 / 2024 г. на ВАС). С оглед изложеното, неправилно административният съд е присъдил в полза на Държавен фонд „Земеделие“ разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 360,00 лв., вместо адвокатско възнаграждение, поради което определението следва да бъде отменено и вместо него съдебното решение да бъде изменено в частта му за разноските. Претендираното от страната възнаграждение е в размер на 49 747,69 лв. с ДДС, съответно, съобразно § 2а от Наредба № 1/09.07.2024 г., с оглед възражението за прекомерност, следва да се съобрази размерът на сумата без ДДС, а именно – 41 456,41 лв., колкото е и предвиденото в Наредбата (чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 7) при материален интерес от 1 120 427,17 лв. При съобразяване правната и фактическа сложност на делото, както и с оглед осъществената защита и проявената процесуална активност от пълномощника на административния орган, включително при отчитане указанията на СЕС, дадени с решение по дело С-438/22, настоящият касационен състав намира, че възражението за прекомерност е основателно, като възнаграждението следва да се редуцира до 30 000,00 лв. без ДДС, или 36 000,00 лв. с ДДС. Посочената сума следва да се превалутира на основание чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, като възлиза на 18 406,51 евро. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение