Определение № 101 от 20.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1095/2015 г.

Производството е по 282 ал.2 ГПК. Образувано е по молба на процесуалния представител на [фирма] – адв.Тр.Б., за спиране изпълнението на решение № 2322/15.12.2014 г по гр.д.№ 2279/14 г. на Софийски апелативен съд,ГК,4 състав,с което молителят в настоящето производство е осъден да заплати обезщетение за имуществени вреди за извършено плащане без знанието и съгласието на титуляра на сметката в размер на 102 913 лв.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на исковата молба – 12.07.2010 год. до окончателното изплащане,както и компенсаторна лихва за периода след 12.07.2007 год.до завеждане на исковата молба в размер на 3 886,64 лв.и разноски – 6 716,99 лв.деловодни и 1 000 лв.адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, намира, че искането е процесуално допустимо,тъй като подадената от молителя касационна жалба против въззивното решение не спира изпълнението му съгласно чл.282 ал.1 ГПК. Налице са изискванията на чл. 282 ал.2, т.2 ГПК,съгласно който спирането на изпълнението е обусловено от задължението на молителя /длъжник по изпълнението/ да представи надлежно обезпечение, което по решенията за парични вземания е присъдената сума,която в настоящия случай е 106 799,64 лв.Сумата е внесена като обезпечение по сметката на Върховния касационен съд с платежно нареждане от 18.03.2015 г. на И. АД,клон ЦУ. Предвид изложеното и на основание чл. 282 ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на четвърто отделение